История за това как жената успя да превърне обикновеното парче кожа в символ на социален статус.
Имало едно време…
Преди много, много години хората пазели стъпалата си с това, което им предоставяла майката природа - дървесна кора, трева, животински кожи. Поставяли ги на краката си и ги връзвали с дълги и жилави увивни растения. Далечните братовчеди на съвременните сандали били направени от палмови листа. Първият модел на ботушите пък се появил в страните с по-суров климат. На кожата, с която си увивали краката, хората пробивали дупки и провирали шнурове от животински жили през тях.
През Ренесанса било доста трудно да забележиш коя дама с какво е обута. Причината – роклите били толкова дълги, че краката изобщо не се виждали. Всички обръщали много повече внимание на обемните поли, дългите панделките, стегнатите корсети и напудрените перуки, отколкото на палците на краката си.
След 1760 година заострените върхове на обувките се заоблят, появяват се фиксираните връзки, както и високите и тънки токове. Разнообразието при цветове все още липсва. Залага се предимно на сивото и черното. Просто това са цветовете и на дрехите на по-голяма част от населението. Никой не изпитва нужда да се обуе в нещо цветно и свежо.
Докато не пристигат трийсетте години на 20 век. Тогава шареното залива всичко и всички – от главата до петите. Токчетата стават по-ниски и по-широки. Заради удобството си сандалите са една от най-предпочитаните обувки. Моделите с каишки били не просто бум, а БУМ!!! – с фойерверки, гърмежи и дълго ехо. Черното залязва, за да изгреят червеното, кафявото и тъмносиньото.
Филмите със звук и модата на холивудските актриси оказват силно влияние върху посоката на промяна, която поемат обувките. Фабриките започват да произвеждат обувки от корк, вълна, каучук, лен и коноп. Хипитата не само размятат дълги коси и веят чарлстони, но внасят много динамичност и свежест и при визията на обувките. Модните къщи се опитват да наложат някаква тенденция, но в момента, в който тя се окаже нещо по-различно от скица на хартия, децата на цветята я променят. Бунтарският дух и желанието за абсолютна свобода проличава във всеки един аспект. И така до…
80-те години - тогава всичко се успокоява. Бизнесдамите стават все по-важни фигури в обществото. А щом има бизнесдами, трябва да има и специални обувки за тях. Най-широко разпространени са класическите кожени обувки с каишки отзад на глезена, облите върхове се заострят, а широките и ъгловати токове - се извисяват.
През 90-те жените вече имат възможността да избират обувки не само според социалното положение и заетостта си, но и да си позволят фриволността да изразяват настроението и вътрешното си усещане. Удобни обувки с малко токче, красиви, високи обувки с бродерии, плетени, свободни обувки, платформи и дебели токове, спортни, ежедневни.
Има и сега…
Днес обувките са истинска магия. Функционалност и удобство? Да, бе да! По-важни са визията, красивата извивка на дъгата, опънатият крак, елегантната походка. Авангардните форми се съчетават с прецизни шевове върху фини материи и абстрактните декорации. Магията правят тези, чиито имена със сигурност ще останата в модната история.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Наричат го Краля на токчето-карфица, заради височините, на които качва женските крака. Всъщност истинското му име е Маноло Бланик. Знаете ли, че първите си обувки той изработва за своите домашни любимци – кучето Пимс, котката Сеньора и маймунката Жаки? И тъй като зад всеки успял мъж стои една жена, и тук е намесена такава. Съветът на модната редакторка на "Вог" - Даяна Врийланд, насочва Маноло към неговата ултра печаливша кариера. Скъпоценните думички са „Концентрай се върху симпатичните малки неща за краката”. Малко по-късно друго откровение шокира хората. Мадона споделя, че „обувките на Маноло Бланик са по-добри от секса". Шок ли? Всъщност това е Мадона – тя не може по друг начин.
Снимка: www.jimmychoo.com
Другият магьосник на обувките е Джими Чу. Обувките му майсторски съчетат изяществото на Изтока и удобството на Запада. Богатите често си купуват, а бедните – ги крадат. Когато охраната на летището моли Синди Крауфорд да събуе любимите си сандали за 1000 долара, за да мине през металотърсача, дизайнерските обувки бързо изчезват.
Лошото момче на английската мода Алекзандър Маккуин обсипва обувките си с камъни Сваровски. Джузепе Заноти прави екстравагантни пантофи тип люлка, Луи Вюитон ръси метални капси по кожените боти. Следвайки правилото, че никога няма да имаш втори шанс за първо впечатление, много от дебютантките в британските аристократичните среди избират класическите модели на „Фенди”.
Снимка: www.louisvuiton.com
Връзката на жените и обувките е най-дългата, бурна и страстна, която светът е виждал някога. И като в истинската любов не липсва и ревност. Именно тя завърта колелото на историята и често останали в миналото елементи и извивки успешно се завръщат на дамските стъпала.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos