Люба Златкова, позната като Буболинката от кулинарния си блог bubolinkata.blogspot.com, е като извадена от минала епоха. От онези времена, в които жените са умеели всичко, без помощта на машини или други хора - да плетат дантели, да готвят божествено, да възпитават и обичат децата си с неземна любов и търпение, да са единствени за мъжа до себе си, да превръщат в изключителна красота всяко нещо, до което се докоснат и да правят всичко и винаги леко, естествено и с усмивка. Тя има 5 деца, прави разкошни торти и рисувани сладки, не ползва миялна машина, защото й е приятно да мие чиниите на ръка, смее се, когато домът й се наводни, а в машината за месене децата й си крият играчките, защото тя обожава да меси на ръка.
Проектирала е сама всеки милиметър от кухнята си, а ние искахме точно там да надникнем. Ето къде тя прави всички тези красоти
Какъв е стилът на твоята кухня?
Селска и весела. В кухнята се чувствам супер, дори на земята да седя. Тя ми е сърцето. Тук всичко съм измислила аз – от плочките до чучура. Всяко едно нещо съм си го представила точно по този начин и съм чертала и проектирала всякa извивка, милиметyр и чупкa. На пердетата сама съм си слагала дантелки отдолу, масата и столовете са по поръчка...
Колко време прекарваш тук?
Ужасно много. Готвя, мия чиниите на ръка, защото така си събирам мислите, и ми е приятно. Така се случва, че в кухнята се събираме цялото семейство.
Кое е най-старото нещо, което имаш в кухнята си?
Сребърни лъжици и вилици, които са от бабата и дядото на съпруга ми. Купували са ги от Русия. От време на време ги лъскам, но той пък иска да си изглеждат стари. Ползваме ги активно, не седят за спомен.
Как подреждаш инструментите и аксесоарите си, къде ги съхраняваш?
Имам голям двукрилен гардероб само за тях. Пълен е с кутии. Всяка е надписана и така си знам какво има в нея. Имам кутии с боички, дъстове, молдове, инструменти... С кутиите е добре, защото лесно мога да добавям още, и още.
Семейството ви е от 7 човека - кога и по колко готвиш?
Готвя много. Обичам да готвя. Не ми тежи. Понякога се затруднявам да измисля какво да сготвя. Преди от 1 пиле правех 4 манджи, сега готвя поне по 2 пилета. Нощем не готвя, нито ставам рано за това. Не мога да ти кажа как точно успявам – просто се организирам.
Как протича една вечеря у вас?
Крещя „Момчета, вечерятаааа!“. Всички идват. Всеки си знае задълженията – кой да сложи каната с вода, кой чашите, кой да подреди вилиците. Много ми помагат. Не слагаме покривка, защото с 5 момчета просто не става. Плотът на масата е стъклен и се чисти лесно. Повечето пъти ястията са на масата и всеки си сипва. Ако има супа, сипвам аз. Децата много обичат салата. Десертът пък си го ядем в хола. Фризерът ни винаги е до половина пълен със сладолед – и зиме, и лете. Ядем сладолед целогодишно.
Най-бързото нещо, което можеш да сготвиш?
Яйца. Може да направиш поне 5 манджи, и то бързи - бъркани, със сирене, с чушки, супа от яйца, по Панагюрски, на очи, варени. Ако имам само 10 яйца в хладилника, все едно свършва светът! Никога не оставам без яйца, масло и брашно.
Трябва да имаш особена гледна точка и чувство за хумор към всичко това, за да не ти тежи?
В началото постоянно чистех и лъсках, исках всичко да ми е под конец. Забелязах, че всяка паднала троха ме дразни, но в един момент осъзнах, че това е безсмислено. Сега съм на обратния принцип. Радвам се, когато по пода се ронят бисквити. Не ми дреме, че пак е мръсно. Преди няколко години ме срещна една баба на улицата и ми каза – „Ако домът ти е оправен, значи е празен, няма живот. Докато ти е мръсно, значи е весело, пълна ти е къщата.“ С децата е същото – изпращам ги навън чисти, но като се приберат, са супер мръсни и кални и на мен ми е хубаво от това. Децата ми обичат да копаят, да се ровят. Не съм от майките, които крещят – „Не, не пипай!“
Важно ли ти е да се събирате заедно, когато се храните?
Да. Иначе е трудно да ги събереш всички накуп. Докато и последният човек не седне на масата вечер, не започваме да се храним. Искам и за в бъдеще да си остане традиция, да имаме обичаи, да се събираме. Обичам да сядаме, да си споделяме кой какво е правил през деня.
Какви десерти най-много обичат да им приготвяш?
Любими са им един кекс, тирамису, лимонов чийзкейк, пълнени меденки, палачинки и мекици.
Дамян: Най-много обичам мама да прави кекс. От него мога да изям колкото парчета докопам.
Любовта на мъжа минава през стомаха. С тези 5 деца много любов си сготвила на Пламен...
Той се майтапеше, като станахме гаджета, че ме е взел, защото правя хубави мекици. Баба ми помисли, че това е истина, и искаше да ме учи как наистина да ги правя добре. Казвах й, че мога и че това е шега, но тя твърдеше, че с храна и с мъже шега не бива. С годините съм се убедила – гладен мъж е кисел мъж.
Готвите ли заедно с децата?
Като изключим най-големия, всичките ми деца обожават да са до мен в кухнята. Ако изсипя едно пакетче ванилия без Дамян, после ми се сърди. Давид като малък мечтаеше да стане готвач. На прощъпулника взе черпака. Той има афинитет към готвенето, постоянно гледа рецепти и иска да се учи. Не са ми липсвали помощници в кухнята, макар че децата ми доскоро да бяха само момчета.
Най-забавното семейно нещо, което ви се е случвало в кухнята?
Ние постоянно се забавляваме. Един път, когато беше още бебе, Дамян се поръси целия с канела. Беше точно преди Коледа и му казвахме канеленото човече. Наводняваме се от време на време, мивката протича, мокрим се, пързаляме се, падаме... Много откачено семейство сме!
Кой кухненски уред ти помага най-много?
Ножът. Много държа ножовете ми да са остри. Като се изтъпят, ставам нервна. С ножа мога да направя 1000 неща. Имам миксери и пасатор, но те са съвсем обикновени, не професионални. Имам афинитет всичко да ми мине през ръката, затова и мелничките ми са все ръчни. Никога не съм ползвала машината за месене на хляб, защото обичам да меся на ръка. Децата си криеха в нея играчките.
Как празнувате имени, рождени дни и годишнини у вас?
Имените дни не ги отбелязваме много, защото Пламен има 7, Давид - 2. Девин – няма, а Белослава не знам кога е. Виж рождените дни празнуваме семейно. Приятно ми е да организирам нещо за децата. Тези дни за мен са много специални. Докато бяха по-малки, ми се е случвало да направя торта и в последния момент да почвам нова, просто защото рожденикът иска да е друга. Старая се на тях да им е забавно и готино. Съобразявам празниците с тях – искат ли изобщо, къде, с кого. Винаги имаме два вида подаръци - пожелани и изненади. Държат и на картичките. Така съм ги научила - че пожеланието е най-важно, не подаръкът.
Остава ли ти време за специални, лични моменти, в които да си почиваш сама?
Във времето за себе си пиша в дневниците си, слушам българска музика, танцувам си. Обичам кафе, но пия само по 1 на ден, до обяд. Ако имам нещо сладко, обичам да му се насладя бавно и спокойно, да усетя всяка троха и хапка. За мен всеки момент е специален. Докато гладя дрехи, пак ми е кеф. Ако нещо не ми е приятно, гледам да не го правя. Предпочитам да ми е мръсно, отколкото да ми е криво! По-добре да е мизерничко, но да съм весела и щастлива. А като му дойде времето, ще го оправя и това.
Имаш много стари кулинарни книги. Готвила ли си като малка по тях?
Започнала съм да готвя на 5 г. - варях макарони на сестра ми. После се научих да пържа яйца. Може би от 2-ри клас правех сама кексове. В книгата „Какво да сготвя, когато мама я няма“ имам любима рецепта за бухтички. И досега винаги си отварям там и гледам, въпреки че я знам наизуст.
На какво те научи твоята майка/баба/леля и на какво ти искаш да научиш дъщеря си в кухнята?
От майката на майка ми съм наследила отношението към кухнята и децата. Тя беше от хората, които готвят с любов, не защото трябва, а защото иска. Тя никога не хвърляше храна и все казваше, че е грехота. Обичаше да ни меси питки и курабийки. От нея исках да си запазя едни формички за курабийки. Другата ми баба не обичаше много да готви манджи, но правеше уникални сладкиши. Имаше един стар тефтер с много рецепти. И от двете съм наследила усет към готвенето, но в различни посоки.
Храненето е споделена любов. Да приготвиш за някого нещо с любов, да му го сервираш с любов, той да го изяде и самият да стане любов. На Бела бих искала да предам удоволствието от готвенето и да й пожелая да си живее в къща, да си скубе в градинката, да си има деца, които да тичат около нея и да питат кога ще стане готово. И аз да съм жива, за да го видя това!
