Ако някой е очаквал, че бедствието в Халкидики ще върне българските туристи у нас, сгрешил е - репортаж на bTV показа, че потокът от отиващи там туристи не намалява, а няма и вълна от завръщащи се. И няма как да е иначе, защото тук сме в разгара на едно много по-сериозно и разрушително природно бедствие, което унищожава плажовете и гони туристите надалеч.
Това бедствие, за което говоря, е изцяло човешко дело. За съжаление няма изгледи скоро нещата да се оправят. Според мен има три основни проблема, които са причина за пустеещите плажове. И за да продължа с аналогията си за катаклизмите, ще оприлича всеки от тези проблеми на някакво природно бедствие.
Пожар от алчност
Туристическият сезон в България е кратък – около три месеца. И през това време някои хора се опитват да спечелят колкото се може повече пари. Да, първият и най-основен проблем по нашите курорти са цените, които по никакъв начин не могат да оправдаят качеството на плажовете и услугите.
Плажовете ни са мръсни, застроени и скъпи – „380 километра, осеяни с тарелки от пържени картофи, бирени бутилки и бетон“, както ги определиха от Дойче Веле. Гръцкото крайбрежие, което е много по-голямо и където (на повечето места) чадърите са безплатни, е стотици пъти по-привлекателно и не е изненада, че дъждът няма да изплаши туристите, решили да прекарат почивката си там.
В чужбина обслужването също е на много по-добро ниво. И причината за това отново е алчността на предприемачите по българското море, които се опитват да спестят колкото се може повече пари от заплати, а след това все са изненадани, че има недостиг на работна ръка или че служителите им са намусени и недружелюбни. Ами да, добрите кадри са в Турция и Гърция и се грижат за хубавото изкарване на същите онези туристи, за които българските хотелиери все недоумяват защо не идват при тях.
Хотелите се разпространяват по морето като горски пожар. Борбата за завземане на територия по плажовете наподобява истинска военна кампания, а държавата остава безсилна срещу наглостта на бизнеса. И някак, при всички хотели и бунгала, изникнали на защитена територия, най-големият враг на природата се оказаха туристите, които ходят на море с палатки и каравани. В община Царево например започнаха да глобяват летовниците с палатки, като глобите могат да достигнат до 5000 лева. При това положение няма начин да не се замислим чии интереси защитават органите на властта? Това ни води и до втория проблем/бедствие.
Лавина от беззаконие
Може би сте чували Теорията за счупените прозорци, според която, ако се счупи прозорецът на една сграда и никой не го ремонтира, след време няма да остане нито един здрав прозорец. Беззаконието е като лавина и се увеличава със всеки следващ случай. През краткото време, в което работих на морето (едно лято преди осем години) се нагледах на много примери за този ефект. Слънчев бряг и другите курорти в България са като отделни държави със свои закони и правила.
Липсата на правила и осезанието за беззаконие отблъсква туристите – и български и чужди. Освен това създава и едно усещане за безнаказаност, което води до следващия проблем/бедствие.
Потоп от невежество
Преди една седмица управител на хотел в „Слънчев бряг“ решил да превъзпита няколко израелски туристи с ритници. Днес видеото доби публичност и на гневния мъж му излезе прякора „Каратиста“.
Няма обаче как да гледаме видеото и да не останем шокирани от такава просташка проява на агресия. А спомняте ли си мъжа, който блъсна с колата си група слепи туристи в Несебър, а после слезе, за да ги набие?
И при двата случая имаше международен отзвук, а страната ни беше представена като опасно място, в което не можеш да разчиташ на закрила. Това едва ли е реклама, която би довела тълпи от туристи у нас. И последните данни, които имаме от Министерството на туризма, показват, че спадът на чуждестранните туристи е с близо 20% от последната година.
Бедствие, на което не му се вижда краят
От четири години не съм ходил на море в България и всичко, което се случва по Черноморието ни, не ме насърчава да го направя в скоро време. Чуждите курорти предлагат много по-добро обслужване, хубави плажове, ол инклузив и по-добри заведения, а цените в Гърция и Турция изобщо не са по-високи от тези в България. На места дори напротив.
Аз, а вероятно не само, бих се радвал нещата у нас да се оправят, но когато са замесени толкова много пари, неминуемо трябва да стане по-зле, за да започнат някакви опити за истинска промяна. Засега май удряме дъното и леко копаем под него.
