„Стани богат“ е ум, но и сърце, обича да казва той. Дългогодишният водещ на най-обичания куиз има славна журналистическа биография. Не всички знаят, че зад едно от най-популярните медийни лица у нас се крие цяла своеобразна школа в телевизията, радиото и вестникарството, дала начален тласък на много негови колеги. В нея се възпитават две основни неща – любов към знанието и човечност. 

Специално интервю на водещия на „Стани богат“ за списание Biograph.

Снимка: Соломон Франсез за bTV

"Няма по-подходящ събеседник от Ники Кънчев, когато трябва да се анализират промените на света около нас. Как се е развил животът ни за тези 23 години, откакто предаването е стартирало в нашия ефир? Еволюирала ли е представата ни за знанието? Днес се информираме по-лесно отвсякога, но по-информирани ли се чувстваме наистина? Усъвършенствал ли се е, или пък е закърнял, човешкият ум за четвърт век?

Освен отговор на тези въпроси, в разговора ни търсим и човека Ники, който се крие зад безупречната телевизионна фасада, и който невинаги успява да излезе наяве в по-кратките му медийни изяви.

Хората осъзнават ползата от знанието...

Да. Често се питаме: къде ще ми трябва история, математика, физика, биология или дори химия в живота? Ами ще ти трябва на много места, включително и в „Стани богат“! Не на последно място добрият пример, който нашите участници дават на децата или внуците си, е нещо страхотно! Знанието и парите, които могат да го последват, е взаимовръзка, която е важно да бъде ясна на децата. Те постоянно виждат игри на късмета, лотарии, хазарт, незаконни дейности от всякакъв вид в новините, тарикати и далавери всеки ден – все пари и стандарт на живот, изкарани в повечето случаи без последователност, без труд, без любов към знанието. По същия начин в тази игра децата виждат как, ако си невежа в нещо, което те учат и знаят, може да се изложиш много.

Това ли е предаването, с което искаш хората да те свързват и помнят?

Определено и категорично да. „Стани богат“ е първо в много отношения – първи чужд формат, първо куиз състезание или викторина, но със значителни пари, давани срещу знания. Първото предаване, в което аз вече бях не само глас от радиото. Радиото е част от мен, от живота ми, но магията, която носи телевизията, е нещо уникално, няма друга като нея. Много хора станаха и нейна жертва, знаеш.

Със „Стани богат“ аз направих един пълен кръг – започнахме заедно и сега отново сме заедно. И предаването, и аз имахме странични „забежки“, ако читателите могат да ми позволят тази шега. Но ние с него имаме специална връзка, обичаме се. То самото е много специално. Там, в онова студио, на онзи стол, под онези прожектори – там съм си у дома. Моята главна редакторка се шегуваше, че все едно просто съм бил изключен от контакта. Със сядането, с първото предаване – „токът“ се разля по тялото ми и сякаш не беше минало толкова време, а едно кратко мигване.

Върнах се на пета скорост и заради топ екипа на предаването. Тези хора живеят, обичат и страдат за „Стани богат“. От чистачката до изпълнителния продуцент - всички са опънати струни на терен и работим като едно цяло.

Със „Стани богат“ навремето се качих на голям кораб и ми дадоха отговорноста да съм негов капитан. Мисля, че се справих, дадох му човешко лице и през годините хората оцениха това. 

Срещах неодавна нашия играч Айхан Топал от Русе, който ми каза, че със спечелените от „Стани богат“ 10 000 лева през 2003 година си е купил офис в центъра на града. Ето виж, това предаване наистина е променяло съдби. Апропо, ти ми кажи защо от твоя роден град идват някои от най-интересните и забележителни играчи с жажда за знания и победа?"

Кой е най-големият мит, свързан с тебе, и какво хората, познаващи само публичния ти образ, не знаят за теб?

Прав е Джон Ленън: животът е това, което ти се случва, докато ти си кроиш свои планове, но затова пък е интересен и всички вървим по пътя си...Чувал съм всякакви неща за себе си. Времето показа какви са ценностите ми и кой съм аз. Преживях публично и голяма загуба в личен план. Може би най-голямата, която може да преживее човек. Преживях я тихо, вътре в себе си.

Всъщност дали съм я преживял?