Домът им притежава особен чар. С шампионска елха и богата трапеза, семейството на спортната легенда Армен Назарян посреща Йордановден. Тъй като сърцата са им наполовина арменски, на този ден те празнуват и арменската Нова година. Вижте историята на Армен и Инга във видеото и текста:

Инга: Той сега нарочно прави нещо, за да видите, че и той прави нещо вкъщи, обаче нищо не прави, даже кафе не може да направи. Аз мечтая един ден да стана сутрин и той да ми е направил кафе, а той нарочно не прави.

Армен: Аз пък други неща правя, значи картофи пържа – арменски, омлет, салати, сега супа не мога, кафе не мога. Кафе не мога, защото не зам колко лъжици захар….

Както традицията повелява Армен иска ръката на Инга от баща й, когато тя е едва 13-годишна. Но родителите й не я дават лесно.

Той като поиска твоята ръка ти веднага ли се съгласи да му станеш съпруга? Беше ли го харесала и ти?

И.: Да, бях, но баща ми решаваше тогава и щом каза, не отказах.

А.:  Там имаше борба малко да се мисли да се събират със семейството ми, защото веднъж да влизаш и да кажеш, че искаш ръка на ваше дете – това е шокиращо за едно семейство. Те трябва да мислят после моят живот как ще продължава, кариерата как ще продължава - такива въпроси, които и аз трябваше да отговоря и след един месец отговора получих, че са съгласни.

Вдигат голяма арменска сватба с близо 400 гости, а по-късно правят и втора - българска.

А.: Младоженцът коли бик, голям бик и събира само близките да си ги черпи, че отива следващия ден на сватба. Традицията е една и съща, само, че в Армения продължава няколко дена. Началото за младото семейство е много трудно. Месец след сватбата се местят в България. Инга не говори български, всичките й роднини са далеч, а Армен пътува постоянно.

И.:  Поне 6-7 месеца нито знаех езика, сама бях, само с него. Имахме роднини тук. Брат му. Често идваха гости, но все пак беше трудно.

А.: Трудно е, защото аз като я оставях булката и ходех на лагери, на състезания, имах цел да стана световен шампион, ето три пъти станах, като се ожених. Някои викат, като се ожениш няма медалите, а аз като се родиха децата и всеки път се връщам с медали и закачам на врата й.В крайна сметка – семейството си е семейство, то си остава завинаги. Ергенският живот, той в един момент спира и спорта така, трябва да си имаш поколение, семейство и така.  Само, е малко тежко е - булката да стои, ти да ходиш на лагери, да отсъстваш 20 дена.

И.: След година, когато родих децата, стана по-лесно. Повече време се занимавам с тях и не ми е трудно.

А.: Аз много исках син и той да е спортист, защото казах, че ако едно семейство няма 3 златни медала от Олимпиада, трябва синът ти да те надмине. Много хубаво, че цялото семейство има медали, всеки държи мечтите си. Моите родители не са били спортисти, обаче аз съм бил много палаво момче. Един път без да искам не знаех хватките още и счупих на братовчеда лактите. Ядох много бой. Всички мислеха, че аз нарочно съм го направил... и от тогава нашите казаха  - той е за спорт, изпращайте го някъде да тренира, иначе тук много бели ще направи.

Едмонд, Гриша и Инес наследяват палавия дух и сортния хъс от баща си.  През 2018г. Едмонд става европейски шампион на шампионата в Скопие и донесе бронз от младежките Олимпийски игри в Буенос Айрес. А Гриша върви по стъпките на по-големия си брат.

А.: В семейството трябва да има любов, уважение, да може да върви, всички да се разибрат един с друг и децата от там да се възпитават, да се уважават.

Армен и Инга пазят тайната на коледните чудеса и поддържат веселия дух на празниците вкъщи.

И.:  Те спят и ние отваряме прозореца и подаръците са долу и те стават и мислят, че прозореца и е отворена и няокй е влезнал и е оставил подарък. Така трябва.

За голямото им семейство уважението е на първо място. Казват, че много обичат България и им харесва, когато всички са заедно вкъщи. А Армен обещава, че България винаги ще има златни медали в борбата.

А.:  Ще дам от себе си всичко да станат като мене, да носят много олимпийски медали.