Без съмнение Том Ханкс е един от най-великите и обичани живи актьори. Той е на 63 и вече се е снимал в толкова много и различни филми, че едва ли има човек, който не е гледал с нещо с негово участие през последните 40 години – комедии, романтични филми, екшъни и дори анимации. А догодина, на церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“, Ханкс ще получи едно от най-престижните отличия за кино в света – наградата „Сесил Демил“.
Сами по себе си наградите „Златен глобус“ са достатъчно престижни (някои любители на киното дори им отдават по-голямо значение от „Оскар“-ите), но „Сесил Демил“ е дори още по-важна, защото се дава за цялостен принос към киното на заслужили актьори и режисьори. Първата награда за цялостен принос е дадена на големия режисьор Сесил Демил, на когото после е наречена. Други носители на наградата са Уди Алън, Морган Фрийман, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Антъни Хопкинс, Джак Никълсън и още много легендарни актьори и режисьори.
Том Ханкс е напълно на мястото си сред всички тези легенди на киното, защото самият той е не по-малко легендарен. Преди време той дори беше обявен за най-великия актьор на всички времена:
Кариерата на Том Ханкс започва с хорър филма от 80-те години „Той знае, че си сам“. След това участва в комедиите „Мъжът с червената обувка“ и „Ергенско парти“, а големият му пробив и утвърждаването му като един от най-обичаните комедийни актьори става с филма „Голям“ (1988 г.), който вече е обявен за класика в киното. Благодарение на този филм Том Ханкс получава и първата си голяма награда – „Златен глобус“, тъй като за разлика от „Оскар“-ите, „Златен глобус“ имат отделна категория за комедийни филми.
Филмът „Безсъници в Сиатъл“ (1993 г.), в който Ханкс играе заедно с Мег Райън, става един от най-обичаните романтични филми и двамата повтарят успешната формула в „Имате поща“ от 1998 г.
Макар всички тези филми да са успешни и Том Ханкс да се радва на огромна популярност, първият му истински успех идва след участието му в нетипичната (по това време) за него роля в драмата „Филаделфия“ (1993 г.). Ханкс играе ролята на хомосексуалист, болен от СПИН. Изпълнението му е толкова силно, че му спечелва и първият „Оскар“.
През следващата година Ханкс играе в още един филм, който вече се счита за абсолютна класика в киното – „Форест Гъмп“ на Робърт Земекис. Филмът носи на актьора още един „Оскар“, което го прави един от малкото хора, получавали две поредни години наградата за най-добра главна роля. По-късно Земекис и Ханкс работят заедно по филмите „Корабокрушенецът“ и „Полярен експрес“.
Освен на повечето зрители, Том Ханкс е любим актьор и на режисьора Стивън Спилбърг. Двамата са работили заедно по филмите „Спасяването на редник Райън“ (който взе 5 „Оскар“-а и е считан за един от най-добрите военни филми), „Хвани ме ако можеш“, „Мостът на шпионите“, „Вестник на властта“ и „Терминалът“. В последния Ханкс играе човек от измислена държава, който говори на… български. Всички тези филми бяха много успешни и получиха номинации за десетки награди.
Том Ханкс влезе и в екранизациите по най-успешната литературна поредица след „Хари Потър“ и изигра ролята на професор Лангдън от романите на Дан Браун „Шифарът на леонардо“, „Шестото клеймо“ („Ангели и демони“) и „Ад“.
Дори най-малките зрители могат да се радват на Том Ханкс, заради участието му в „Играта на играчките“ – най-добре приетата и най-успешна в комерсиални отношение анимационна поредица. Ханкс озвучава играчката Уди, която е главният герой в историята и е любимец на поколения деца. Актьорът, който често посещава детски болници, за да развеселява тежко болни деца, дори разказа една история как, след като е заговорил едно от децата, то се е разплакало и е попитало майка си „Защо този стар мъж говори с гласа на Уди?“
Освен като актьор, Том Ханкс има опит и като режисьор. Той е правил филма „Лари Краун“, както и епизоди на „Братя по оръжие“ и „От земята до луната“.
Кариерата на Том Ханкс е забележителна и той е толкова добър и обичан актьор на 63, колкото беше и на 32, когато изигра ненавременно порасналият Джош в „Голям“. Няма изгледи скоро да останем без възможност да го гледаме на големия екран, а наградата „Сесил Демил“ е напълно заслужена.
