На 26 февруари 1802 г. в дома на генерала от армията на Първата империя - Жозеф Леополд Сижисбер Юго, и на съпругата му - Софи Требюше, се ражда Виктор Юго.
Прекарва детството си в Париж, но често пътува до Испания и Италия. Едва 13-годишен започва да пише стихове, а година по-късно смело заявява - "Искам да бъда Шатобриан или нищо!".
Френският писател умира на 22 май 1885 г., като ни завещава огромно книжно наследство - над 20 стихосбирки, 12 пиеси, 9 романа, речи, полемики, а и рисунки.
Трудно е от такова богатство да извадиш няколко реда, но ето някои мисли и цитати, които са ни любими.
1. "Майчините ръце са направени от нежност и децата спят спокойно на тях".
2. "Думата, която Господ е изписал на челото на всеки човек, е "надежда".
3. "Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек".
4. "Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има".
5. "Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е все едно да се миеш с кал".
6. "Музиката изразява това, което не може да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено".
7. "Не е страшно да умреш. Страшното е да не живееш!"
8. "Безделието е щастие за децата и нещастие за възрастните".
9. "Има нещо много по-силно от всяка войска на света - и това е идея, чието време е дошло".
10. "Този, който отваря училище, затваря затвор".
11. "Човекът е създаден не за да влачи вериги, а да лети над земята, широко разперил криле".
12. "Предпазливостта е най-старото дете на мъдростта".
13. "У всеки поет има жена, която е създала половината от произведенията му".
14. "Веднъж срещнах на улицата влюбен просяк. Носеше стара шапка, палтото му беше протрито на лактите, обувките протекли, но в душата му блестяха звезди".
15. "Смъртта казва на заминаващия: "Ела и живей", а на оставащия: "Иди и люби".
16. "Към височини през теснини". /девиз на заговорниците в "Ернани"/
17. "- Знаете ли какво е приятелството? - попита той.
- Да - отвърна тя. - То означава брат и сестра, две души, които се докосват без да се сливат, като двата пръста на ръката.
- Ами любовта? - продължи Гренгоар.
- О, любовта - отвърна тя и гласът и затрепери. – Двама души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай." /"Парижката Света Богородица”/
