Колко е важно да имаш добър оператор, когато правиш кино, реклама, телевизия или видеоклип? Ако се случи да попитате Дейвид Проктър, той ще ви отговори категорично (и то не без основание) – много. После ще добави, че снимането на каквото и да било е преди всичко екипна работа и всеки на снимачната площадка е от значение.


Скромността му не идва от факта, че е от Лондон, нито пък е защото тепърва се доказва в сферата на киното – всъщност е доста добър в работата си и гледа да не се оставя без ангажименти – дали ще снима в Африка, в Англия или в някоя друга страна в Европа, дали ще е на фестивал или ще мисли концепция за нещо ново, Дейвид е от хората, които често изглеждат спокойно неангажирани, а на практика се скъсват от бачкане. Аз го забелязах със "забранения" трейлър на "Raindance Festival" (Дейвид участва и в създаването на сценария му), после ми допадна още повече, когато видях видеото на Esben and the Witch, a най-скоро ме впечатли с рекламата на Diesel, която снима само преди няколко месеца…


Поводът да те потърся за интервю е тази много забавна реклама на Diesel, която неотдавна снима. Измъчва ме един въпрос - как успяхте да намерите толкова фотогенични кучета?
С доста продължителен кастинг, на който се явиха около 2000 кандидат-модела. Бяха избрани от рекламната агенция, които всъщност измислиха рекламата. Интересно е, че някои от собствениците се притесниха седмица преди да заснемем клипчето и се наложи да намерим две нови кучета именно тогава. Разбира се, нямаше причина за тревога – за всеки от косматите ни главни герои си имаше ветеринар, треньори, да не говорим, че и собствениците им бяха с тях на снимачната площадка…
Снимка: http://www.flickr.com/photos/flippers/sets/72157629864627252/
Кое беше сложното в снимането на тази реклама?
Идеята да снимаме на забавен каданс. Изискваше се много осветление – прожекторите бяха наистина огромни…

Снимка: http://www.flickr.com/photos/flippers/sets/72157629864627252/Предполагам е било топло на сета?
Невероятно горещо беше. Толкова топло, колкото въобще може да бъде на която и да било снимачна площадка. За всяка сцена се използваха над 100 000 вата осветление. Ако се замислиш – една крушка у вас е около 60 вата, а в случая говорим за повече от 1000, при това концентрирани на много малка площ...

А как се справяха с горещината кучетата?
За да ограничим престоя им под прожекторите, първо им направихме „манекени” - за пробите за снимките. Кучетата бяха на снимачната площадка само и единствено, когато дойде време за реалните снимки. После беше въпрос на чакане – за момента, в който режисьорът не прецени, че това, което е на екрана, ще зарадва криейтива (усмихва се).

Снимка: http://www.flickr.com/photos/flippers/sets/72157629864627252/Колко време отнеха снимките?
2 дена. Работихме наистина много бързо и стегнато, защото екипът беше доста добър.

Ти си фрилансър – при това зает, което вероятно означава, че можеш да избираш проектите, по които да работиш. Какво те грабна в тази реклама?
Че е толкова уникална. Никога не съм виждал нищо подобно – имам предвид, естествено в комедии и други от този тип, съм попадал на кучета със слънчеви очила, облечени в дрехи… Но не и снимани по толкова сериозен начин. Комедията в клипа идва от абсолютния абсурд на съдържанието. Направено е много елегантно и зряло, а аз харесвам този тип хумор - когато не се натрапва на публиката. Не е някакво глупаво и смешно видео, не е по детски – "ето, кучета с очила, хаха", а е направено супер сериозно, което според мен прави рекламата значително по-забавна.


Знам, че напоследък работиш наистина много - кога ти стана по-лесно да намираш ангажименти, при това в толкова конкурентна среда, каквато е тази в Лондон?

Конкуренцията винаги е сериозна. Най-трудният етап беше икономическата криза, която удари много лошо бранша през 2009г.. По онова време имах много работа, при това постоянна и чисто финансово се справях чудесно. Мисля, че тогава оцелях благодарение на филмовите фестивали, от където познавам наистина много хора. Ходя по такива от 6 години и съм бил в 15 страни по този повод. Фестивалите са невероятен шанс да се запознаеш с креативни хора, с които е много възможно да работиш на някакъв етап. Другото, което ми помага да не оставам без ангажименти е, че не работя само с един режисьор. В самото начало на кариерата ми започнах по този начин, но бързо разбрах, че не е добре. Сега се опитвам да поемам колкото е възможно повече работа и с колкото може повече режисьори.


Интересно ми е фестивалът в Балчик - „В двореца”, на който си бил няколко пъти, помогнал ли ти за работата?

Да, разбира се. Едно от нещата, които бързо разбрах, когато започнах да ходя по фестивали, е че не се случва много често да отидеш някъде, там да срещнеш режисьор, да се харесате и след седмица той да ти се обади с предложение за работа. Нещата не стават по този начин. Това са взаимоотношения, които се изграждат във времето. Всъщност това, което се случва най-често, е да срещнеш някого, с когото да се запознаете, да се харесате като хора, той да види работата ти в програмата на фестивала и после… да се прибере вкъщи – от където е – в Австралия, Словения, Канада… Но той вече знае кой си ти и какво правиш. Може да ти се обади след години за работа или да не го направи никога, но вместо това да покаже работата ти на друг, с когото в действителност да работиш. Важно е да създаваш контакти.


Продължава>>>