Виждаме, че комбинацията да си млад, хубав, талантлив и преподавател, никак не е зле.
От години учителската професия е повод за много сериозна тема, която не престава да се дискутира особено около първия учебен ден.
Преди много години "кмета, даскала и попа” са били водещи фигури в едно село. Сега това положение не стои точно така. Ще засегна темата за "даскала”, а "кмета и попа” да се оправят за сега сами... :)
Едни казват, че те са основна фигура в нашето общество, че за къде без писмо и четмо – аз подкрепям казаното! Други обаче не са на това мнение. И нормално – хора разни по света и всички, слава Богу, сме различни.
Ще представя на вашето внимание интервю с двама млади, интелигентни, талантливи и на всичкото отгоре преподаватели. Моля, приятно четене.
Константина Ханджиева е балерина в балет " Арабеск” и преподавател в Национално училище за танцово изкуство (НУТИ) – гр. София
Според вас какво е учител - звание, професия или и двете?
Преди всичко огромна отговорност. В ръцете на учителя е не просто преподаването на определен материал. А възпитанието на децата в естетически ценности, етични норми. Учителят играе основна роля в оформянето на характера на децата, изграждането им като личности, той трябва да е голям авторитет и професионалист, няма право на грешки или слабости. Винаги трябва да е на най-високото възможно ниво и да накара децата да се влюбят в предмета, който преподава, защото във всички сфери на живота, но особено в танците, е необходима много любов към това, което правиш.
Знаем, че не всеки владее изкуството да бъде преподавател. Как може човек, учил за това да разбере дали му се отдава тази професия? Опитът има ли значение? И как може да се даде възможност на младите да го придобият, след като се търсят предимно учители с опит?
Лесно е да се разбере дали някой става или не става за преподавател. По постигнатите резултати. Въпросът е дали самия преподавател ще има съвест, за да оцени себе си максимално самокритично и голяма доза смелост, за да признае евентуален провал. В нашата област танците наистина е много важен практическият опит. Преди преподавателската работа, действително трябва да има и изпълнителски опит, защото се изисква не само да се обяснява теоретично изучаващото се, а и да се покаже даденото движение на практика.
Има ли рецепта как да бъдем добри преподаватели?
Според мен рецепта няма, но е особено важно вътрешното усещане и точната преценка на учителя, кой подход е най-правилен към определено дете. В един клас децата са абсолютно различни и е нужен индивидуален подход и в голяма степен психология.
Вярвали ли сте някога, че това е вашето призвание да учите и да предавате знанията си на други, които ще поемат по-вашия път?
За мен беше естествено и желано продължение на изпълнителската ми дейност да бъда учител. За мен е важно да предам своя опит, който е натрупан с годините на младите танцьори, които са в началото на своята кариера, там от където аз съм тръгнала преди години (смее се)…
Според вас при кои деца е по-трудно да се преподава - на малките класове, средните или студентите?
Има две възрастови групи, в които е особено трудно да се преподава. Това са най-малките деца, защото те не могат да се съсредоточат за дълго време, материалът трябва да е поднесен като игра, за да не загубят интерес. Другата възрастова група, с която по-трудно се работи са тийнеджърите – мисля, че на всички е ясно защо…
Наскоро в една моя статия „Отново на училище” прочетох следния коментар, в който определено става въпрос за учителите в училищата: „Горките учители и техните миниатюрни заплати. За работата им, която е супер елементарна без възможност за израстване, работят 6 астрономически часа на ден, като голяма част са междучасия, а за разкош имат и 3месечна платена ваканция. Даже заплатата, която взимат им е много. За това никой умен и млад човек не иска да стане даскал”...
Вие сте противоположност на по-горе написаното, въпреки това бих искала да ви попитам като млад преподавател в НУТИ смятате ли, че по-голяма част от обществото е на мнение, че ако си умен и млад не би направил грешката да станеш учител?
Това дори не бих искала да го коментирам, но тъй като ми задавате въпроса ще го направя.
Такова повърхностно изказване може да бъде направено от човек, който дори не се е замислял колко е сложна учителската професия. Някои преподаватели, да не кажа повечето, работят повече от 6 часа, а междучасията се използват, за да може да се подготвиш за следващия час, който ти предстои. Платената отпуска не е три месеца по никакъв начин, а през ваканцията на учениците самите учители работят, дават се дежурства, разработват се програми и се правят планове за новата учебна година, разбира се, не през цялото време - например моята отпуска беше 30 дни. И най-накрая искам да подчертая, за щастие не всички мислят по този начин и правят абсурдни за мен изказвания като този ваш читател, защото ако той смята, че е прав, тогава бих задала въпроса кой ще учи неговите деца и по-важното на какво ще ги научи?!
За точните и ясни отговори благодаря на Г-жа Константина Ханджиева, а сега ще Ви прехвърля и на дадените отговори от академично ниво...Г-н Кирил Македонски, главен асистент в Национална музикална академия " Панчо Владигеров"...
