Г-н Кирил Македонски е главен асистент в Националната музикална академия " Панчо Владигеров", преподавател по тромпет.
Според вас какво е учител - звание, професия или и двете?
Звание, професия, но преди всичко призвание.
Знаем, че не всеки владее изкуството да бъде преподавател. Как може човек, учил за това да разбере дали му се отдава тази професия? Опитът има ли значение? И как може да се даде възможност на младите да го придобият, след като се търсят предимно учители с опит?
Винаги във всичко опитът има значение, разбира се. Смятам обаче, че трябва да се дава път и на по-младите. В по-голямата си част те са винаги много добре информирани, подготвени, защото искат да се докажат, а и да не забравяме, че живеем в ерата на комуникациите и това, което при по-възрастните е било табу вече не е проблем - например възможността всеки млад човек да специализира където си пожелае по света или да се свърже без проблем със свой колега, от която и да е точка на планетата за обмяна на информация, материали и т.н. Интернет промени всичко това и нужната информация може да дойде на момента.
Има ли рецепта как да бъдем добри преподаватели?
Готова и изпитана рецепта не смятам, че има. Но винаги помага, това да си много добре подготвен, да имаш желание и най-вече ТЪРПЕНИЕ! То е решаващо според мен.
Вярвали ли сте някога, че това е вашето призвание да учите и да предавате знанията си на други, които ще поемат по-вашия път?
Не съм си и представял. Стана случайно и много ми допадна. Винаги като малък съм смятал, че това е работа за възрастните. Смятах, че е скучно. Пораснах и както с повечето неща се оказа, че греша, да си учител е интересно и много динамично, всеки път различно... осъзнах и че е СУПЕР ВАЖНО.
Според вас при кои деца е по-трудно да се преподава - на малките класове, средните или студентите?
Нямам опит с малки деца, аз преподавам на студенти. Винаги обаче съм смятал, че с малки е много трудно - все пак да приковеш вниманието на дете в първи клас и на момче или момиче на "двайсет и…” е различно нещо. Да не забравяме, че малките нямат избор дали да ходят на училище или не. За да си студент по дадена дисциплина обаче трябва преди това да си се насочил към нея, а и да си издържал приемен изпит за това. Като че ли със студенти е по-лесно. Все пак е и въпрос на личен избор, затова смятам, че тези, които учат дадено висше образование искат да усвояват знания и съответно внимават и се интересуват сами от материала по дадената дисциплина. Знаем как стоят нещата, все пак всички сме били деца. И кое дете на седемгодишна възраст само ще се заинтересува от биология, право или примерно някакво изкуство?...Може би единици.
Наскоро в една моя статия „Отново на училище” прочетох следния коментар, в който определено става въпрос за учителите в училищата: „Горките учители и техните миниатюрни заплати. За работата им, която е супер елементарна без възможност за израстване, работят 6 астрономически часа на ден, като голяма част са междучасия, а за разкош имат и 3месечна платена ваканция. Даже заплатата, която взимат им е много. За това никой умен и млад човек не иска да стане даскал”...
Вие сте изказали донякъде своето мнение по въпроса, и сте противоположност на по-горе написаното. Въпреки това бих искала да ви попитам като млад преподавател във висше учебно заведение смятате ли, че по-голяма част от обществото е на мнение, че ако си умен и млад не би направил грешката да станеш учител?
Въпросният цитат даже не искам да коментирам повече. На всеки човек дори само с капка умствен багаж му е ясно, че да си преподавател не е лесно, ама хич даже. Без значение дали преподаваш в начално училище на първолаци или примерно квантова механика. Според мен преподавателят освен човек, който предава знанията си на другите е и човек, който формира учениците или студентите като личности. Особено учениците като по-млади. Преподавателят би трябвало и да е "човек за пример” на учащите. Да не забравяме и че зад думите"само няколко” часа преподаване на дадена дисциплина стоят много и дълги години на упорит труд, лишения и себеотдаване. Само по себе си е глупаво да го коментираме - все едно да кажем: ”Е срамота! Този зъболекар ми сложи една ееей толкова мъничка пломба за пет минути и ми взе еди-колко си лева...” Ами, че нали, за да постави тази пломба този зъболекар е учил след средното си образование още обща медицина, а после е специализирал и специално по своята професия. Много години на упорит труд и залягане над учебниците, който продължава и по време на учителския стаж.
Всеки труд трябва да бъде възнаграждаван достойно. Всеки!
А и ако има някаква част от обществото, която смята, че ако си умен и млад не би направил грешката да станеш учител, то това е проблем не само на тази част от съответното общество, а на цялото такова. Престижно е да преподаваш примерно в Лондонската кралска академия театрално майсторство. Престижно е да преподаваш в Бъркли Скул Аф Мюзик музика, а ако си и млад, е направо явление. Защо НЕ е престижно обаче да преподаваш примерно история или изобразително изкуство в кварталното училище, в който и да е град в България - сами се замислете, не искам да коментирам държавата - всички сме наясно какъв ни е хала...
И моето мнение по въпросите някак от само себе си се препокри с тези отговори. Поне за себе си съм спокойна, че все още има стойностни учители, които ще научат децата ни как да изградят своята ценностна система в живота, ще им покажат, че по-лошо от пропиления талант няма, и да се учиш и постигаш успехи не е пошлост.
На добър час!
Към интервюто с друг млад преподавател - Константина Ханджиева>>>
