Мартина Стефанова винаги е искала да е рок звезда, но в крайна сметка е завършила „Графичен дизайн”. Живяла е 12 години в Москва, от където са дипломите й за средно и висше образование. Специализирала е "Анимация" в Южна Корея и любовта й към тази страна се отразява и на настоящето й занимание – Мартина е съучредител на фондацията „Дома Арт Фест” и на едноименния фестивал с подзаглавие „Пулсът на Южна Корея”. Първото му издание предстои да бъде открито на 30 май и ще продължи до 9 юни.
Ние пък се срещнахме с нея, за да ни разкаже защо традиционната южнокорейска култура и съвременното й изкуство са толкова вълнуващи. Оказа се, че Мартина е много енергична, изпълнена е с любопитство към родината си и изобщо не смята, че нещата тук са толкова зле. Фен е на работата на Стефан Кънчев и обича старите вещи - вярва, че те имат дух и собствен характер. За разлика от новите, които са „еднакви”. Започнахме разговора около фестивала, но в крайна сметка научихме цял куп интересни неща за живота й в чужбина и дори по-любопитни подробности за привичките на корейците. А за финал - получихме много интересен отговор на въпроса защо се е върнала в България :
Защо избрахте Южна Корея за първото издание на фестивала Дома Арт Фест?
Защото според мен културата и изкуството на Южна Корея са по-малко известни в България и това е голям пропуск.
И преди са идвали спектакли или артисти от Южна Корея – например на „Sofia Dance Week” или в рамките на „Антистатик” – какво ще представи „Дома Арт Фест”, което не сме виждали досега?
Всъщност за 20 години дипломатични взаимоотношения, това е най-голямото събитие, което се случва съвместно между България и Южна Корея. В рамките на 10 дена ще се опитаме да представим максимално страната – не само по отношение на съвременното й изкуство, но и да покажем повече за традиционната им култура, за навиците на корейците... Изобщо – ще се опитаме да дадем една по-обща представа за тези хора, които за нас са много странни – като всички азиатци са доста различни от нас.
Разбирам, че личната ти привързаност към Южна Корея идва от факта, че си живяла там – как се случи това?
Докато следвах в Москва, имах шанса да замина за Южна Корея, за да специализирам „Анимация”. Бяхме група от 7 души, шестима от тях бяха руснаци, аз бях единствената българка.
Кое различие между културата на Запада и Изтока най-силно те впечатли?
Ужасно много неща са! Например те имат съвършено различни представи за това какво е прилично и какво не, абсолютно освободени са по отношение на всички естествени навици, които може да има човек – това да се оригваш, да се „изпускаш” на обществени места, за тях е в реда на нещата. Нормално е да седиш на бизнес вечеря в луксозен ресторант (на мен ми се е случвало) и един по един да започнат да се оригват. Прието е, докато ядат традиционно лютата си храна, да мляскат. Съвсем естествено е, ако например си в лекционна зала и по средата на лекцията помолиш да излезеш навън, да те попитат – до тоалетната ли отиваш, по каква нужда? Шокиращото е, че те не го правят, за да те накарат да се почувстваш неудобно , да те унизят или притеснят, ами за да знаят колко време ще се бавиш, дали могат да ти помогнат – да ти дадат салфетка, да ти помогнат с нещо, ако имаш проблем... Имат много такива навици, които за нас са меко казано странни.
Как ви приемаха там – имаше ли значение, че изглеждате различно или не им правеше впечатление?
Имаше и още как. За тях белият човек е идеалът за красота. Те не го споделят официално, но е факт, че са ни спирали по улицата, за да ни искат автографи или да се снимат с нас, само защото сме бели. Непрекъснато ти казват „Оооо, йепота, йепота” – тоест - много си красива. Много е странно, но ние почти веднага станахме рекламни лица на университета, в който бяхме, вземаха ни интервюта, без кастинг станахме лица на реклама за най-голямата верига пици в Южна Корея. Бяхме и в най-голямата им телевизия - NBC, а тогавашният им шеф ни каза, че ако останем там, ще ни вкара в шоубизнеса, ще ни направи звезди – водещи, манекени - каквито поискаме и даже не е проблем, че не знаем езика - ще го научим впоследствие… Всичко това според мен е свързано с факта, че се стремят към този идеал – бяла кожа, големи очи… почти всеки втори кореец е с операция на клепачите, на практика това е държавата с най-много пластични операции в света.
Скъпи ли са пластичните операции?
Хората там в повечето случаи са обезпечени финансово, страната е добре развита в икономически план, така че могат да си го позволят. А и след като вече е толкова масово, сигурно не им е толкова скъпо. Прави се бързо – за един ден. Дори съм срещала магазинерка в някакво село в провинцията с операция. Тя имаше наистина огромни очи, но освен това носеше и големи сини лещи, силен грим, много спирала, беше като кукла! И за мен това беше човекът с най-големи очи в света. Когато й го казах, за нея това беше комплиментът на всички комплименти! Беше готова да ми даде целия магазин без пари, толкова се зарадва.
Говориш с толкова любов за Южна Корея, защо не остана да живееш там?
Исках и бях много разстроена, когато трябваше да се връщам обратно в, както ми се струваше тогава, порочната Европа и да оставя тези чисти хора… Те са с толкова детско и наивно мислене за живота и за отношенията помежду им… Но все пак трябваше да се върна в Москва, за да да се дипломирам и да си взема магистъра. Но си обещах, че задължително някой ден ще се върна, а междувременно ще покажа на повече хора тази странна и много чаровна страна.
А защо не остана в Москва и реши да се върнеш в България?
Живях в Москва 12 години, защото родителите ми работеха там. Обаче има значение дали си заминал съзнателно в чужбина, когато вече си възрастен или си заминал като дете. Във втория случай в теб винаги остават въпроси – защо всички казват, че е толкова зле в България, какво всъщност се случва там, аз какво правя тук? Самата аз съм още млада, необвързана, нямам деца и няма нещо, което да ме спира или да ме задържа някъде. Защо да не се върна там, откъдето съм произлязла и да видя сама за какво става дума? И така - от 2009г. съм си тук.
Значи вече си натрупала впечатления – как ти се вижда това, което завари у нас?
Според мен освен проблеми, има и много хубави неща. Мисля, че много българи подхождат прекалено критично към всичко. Например аз изобщо не знаех, че тук има такава културна среда, не подозирах, че има толкова много талантливи българи, които според мен са на европейско ниво. Да, вярно е, че когато гледаш в краката си, виждаш много дупки, спъваш се, пукаш гуми, обаче в момента, в който вдигнеш поглед нагоре, особено в центъра на София, виждаш уникалната виенска архитектура и колко всъщност е красиво, като една малка Европа е. Вярно е, че тук е трудно, но никъде не е лесно, каквото и да си мислиш. Поне в България можеш да си някой сред малкото, докато където и да било другаде си никой сред многото. В чужбина не е много по-лесно, навсякъде е борба, навсякъде е трудно, дори и повече неща в общ план да са уредени.
Да, трябва много пот (смее се). Защото - нека бъдем откровени - в България като цяло никой не подкрепя културата и изкуството. Ние обаче имаме една благородна цел – искаме да образоваме, да покажем на хората друг тип култура и точно за това няма вход за нито едно от събитията в програмата - тоест опитваме се да направим всичко максимално открито и достъпно. И това е още по-трудно, но имаме подкрепата на Министерството на културата, част от сме от кампанията на Столична община - „София – културна столица на Европа 2019”, подкрепят ни и НХА, НХГ... Трудно се издействат тези неща, но се опитваме да покажем, че въпреки това не е невъзможно.
