Мария е лирична комбинация от тъмна кожа, широка усмивка и чувство за хумор каквото ни допада – самоиронично и от сърце. Освен, че пее нежно и обожава джаз и соул, Мария пише музика – предпочита да мисли себе си за музикант, а не за певица. Може да сте я виждали на сцената заедно с “Bluba Lu” – участва в два от последите им албуми, или в компанията на джазмени като Венци Благоев, Пепи Момчев, Петър Георгиев, Борето Таслев или пък с Теодор Петков.
Ако обаче не сте се усетили навреме и сте я пропуснали – Мария от три години е в Лондон, а първото й EP – “Storyteller” е вече факт.
Грабна ни с непринуденото си поведение, любовта си към фотографията, уменията си в графичния дизайн и илюстрацията, както и с това, че пече хляб – “обикновено в неделя, ”. Освен това свири на пиано и обожава перкусии - шейкъри, дайрета, бутилки с вода – казва, че ги настройва предварително в тоналност, като изпива колкото трябва. Мария харесва Lianne La Havas, Тори Еймъс и Еverything Everything, ние пък нея и така...
Coffee
Откривам я една неделя в Лондон – докато разговорът ни бива прекъсван от дъжда, който се чува през прозореца й на толкова километри от тук, кафетата от двете страни на екраните ни димят и създават усещане за среща лице в лице. Искам да я попитам много неща, но не бързам. Тя често избухва в смях, докато разказва върху какво работи и какво иска да й се случи, а следващите 45 минути минават със скоростта на новопостроено метро.
Lies
Споделя, че когато преди три години заминала за Лондон много наивно е вярвала, че за три месеца ще пробие на английската музикална сцена. Оказва се доста по-трудно, но Мария е оптимист – “може би е за добро - иначе нямаше да си стегна багажа и да си купя еднопосочен билет за след месец.” Въпреки това смята, че си е заслужавало – “дори само за да свиря в клуба, в който са свирили легенди от ранга на Billie Holiday, Louis Armstrong, Beatles, Rolling Stones...” Добавя, че същият този клуб не е променен, откакто е създаден през 40-те, а аз искам да разбера повече за живота на един млад музикант в Лондон.
Научавам, че дните й минават в свирене, пеене, работа по промоцията на “Storyteller” (повече за него – по-долу), писане на песни, но по-вълнуващи са вечерите, в които има самостоятелни участия – предимно на оупън майк сешъни, защото “в момента имам само четири песни – трябва да вкарам повече кавъри в репертоара си”. Те не са й никак чужди – част е и от банда, която изпълнява песни на други изпълнители. Освен това пише музика и за други изпълнители – мечтае нейно парче да бъде изпято от черна певица с „огромен, мощен глас – защото моят не е такъв”. Дори вече има такова. Разбрала е обаче, че за да ти се случват нещата най-важното е “да си навън и да завързваш контакти, непрекъснато да имаш участия и социално присъствие.” Добавя през смях, че това последното не й е най-силната страна, но работи по въпроса.
Колкото до конкуренцията, Мария е реалист – “Тук има страшно много добри музиканти. Мислех си, че това, че не съм англичанка ще предизвика интереса им, но се оказа, че на никого не му пука от къде си.” Конкуренцията всъщност я мотивира – “Летвата е много висока и това ми харесва.”
