Свети Константин и Елена се честват всяка година на 21 май и представляват един от най-важните дни в православния календар. Тази година обаче празникът е двоен - почитането на паметта на Св. св. Константин и Елена съвпада със Спасовден. В България и двата празника са съпроводени от множество традиции, обичаи и суеверия, които много вярващи все още почитат със святост. Вижте с какви поверия се отличават и какво не трябва да правите в този ден, за да не си навлечете лош късмет.
Поверия за 21 май
Св. св. Константин и Елена
Сред най-известните традиции са забраната за домакинска работа, избягването на кавги и спазването на обичаи, свързани със защитата на дома и семейството.
Една от най-известните традиции гласи, че на 21 май не е добре да се върши тежка домакинска работа или да се обработва земята. В много райони на страната хората избягват да копаят, косят или перат дрехи на този ден.
Твърди се, че тези, които работят на празника, рискуват да нанесат щети на домовете или реколтата си. В миналото земеделските производители вярвали, че неспазването на празника може да донесе лошо време, суша или неуспех на реколтата.
Също на този ден мнозина избират да отидат на църква и да запалят свещи за здраве и мир в семейството.
Друга стара традиция гласи, че на 21 май трябва да се избягват конфликти, спорове и груби думи. Старейшините вярват, че енергията на този ден влияе върху останалата част от годината и тези, които спорят за светиите Константин и Елена, могат да изпитват напрежение и негодувание за дълго време.
В някои региони на страната съществува обичай да се помиряват роднини или хора, които са се скарали преди този празник. Казват, че денят трябва да се прекара в мир и хармония, със семейството.
Най-характерният ритуал е танцът върху жарава, който според народните вярвания носи здраве, предпазва от болести и осигурява берекет.
Спасовден
Спасовден е подвижен християнски празник – отбелязва се винаги 40 дни след Великден и е свързан с Възнесение Христово. В българската народна традиция денят се приема като граничен между пролетта и лятото, а според поверията тогава душите на мъртвите окончателно „се прибират“ от земята.
Вярва се още, че росата на Спасовден има лечебна сила, затова хората стават рано и се търкалят в тревата за здраве. На много места се правят курбани за дъжд и плодородие.
Съществува и вярване, че на Спасовден небето „се отваря“ и човек може да си пожелае нещо съкровено.
В народния календар празникът е свързан и с митичните русалки – според фолклора те обикалят земята до Спасовден и след това се прибират в отвъдното. Именно затова в някои райони жените не перат и не работят тежка работа.
Разликата между двата празника е, че при честването на светите равноапостолни Константин и Елена по-силно присъстват езическите елементи – култът към огъня, слънцето и нестинарството, докато при Спасовден обредите са свързани основно с душите, природата и плодородието.
Вижте кои са всички именици в този ден тук:
