На 21 януари 2004 г. света напуска големият български писател, драматург и сценарист - Йордан Радичков. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света, като е номиниран два пъти за Нобеловата награда за литература. Писателят, който не спазваше правила в художествената литература, а създаваше нови алтернативни вселени на магическия реализъм.
Сред най-известните и обичани произведения на Йордан Радичков са сборниците с разкази "Свирепо настроение", "Ние, врабчетата", "Барутен буквар", "Верблюд", както и пиесите "Суматоха", "Лазарица" и "Опит за летене".
Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Сред тях са престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ за белетристика (1984) и с Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). За книгата си „Малки жабешки истории“ е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга през 1996 г. Почетен носител и на българските награди: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001).
През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура. През 2003 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.
Днес се навършват 22 години от смъртта на Йордан Радичков, а ние почитаме живота и творчеството му с избрани мисли и любими цитати.
"Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага."
"Всеки човек е поука за другите - добра или лоша."
"Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!"
"Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети... Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче."
"Децата са ангелите на света! А жената е като кладенче за мъжа - от която и страна да се наведе, все ще утоли жаждата си."
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки."
"- Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.
- А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.
- То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.
- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.
- Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва." ("Свирепо настроение")
"Добрият човек ще познаеш по огъня. Злите хора оставят след себе си пожарища, добрият човек оставя подире си огнище."
"Изобщо човекът обича да си придава важност, да гледа господарски и завоевателно на света. Но понеже е трудно той да направи това със същества равни на него, затуй търси същества слаби и беззащитни."
"Бог може да го има, може и да го няма. Живей тъй, все едно, че го има, защото когато те положат в земята ще бъдеш с лице към небето."
"Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!"
"Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има."
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
