На 18 октомври 1955 г. в Мадрид на 72-годишна възраст света напуска големият испански философ, социолог и есеист Хосе Ортега и Гасет. Най-известният му текст е "Бунтът на масите", като наричат трудовете му "философия на живота", която "се състои от отдавна скрити начала в прагматичната метафизика, вдъхновявана от Уилям Джеймс, и с общ метод от реалистичната феноменология, имитираща Едмунд Хусерл, която служи както на протоекзистенциализма му (преди появата на Мартин Хайдегер) и реалистичния му историцизъм, който е сравняван с Вилхелм Дилтай и Бенедето Кроче". Днес се навършват 64 години от смъртта на испанския философ, а ние почитаме живота на Ортега и Гасет с израни мисли и цитати.
"Досадникът е човек, който ни лишава от самотата ни, без да ни предостави компания."
"Истинската любов е само опит да се разменят две самоти."
"Мъжете могат да се разделят на три типа: такива, които се мислят за Дон Жуановци; такива, които смятат, че са били; и други, които вярват, че са могли да бъдат, но не са поискали. Последните са тези, които - с благородно намерение - са готови да атакуват Дон Жуан, а може би и да го анатемосат."
"Законът, който обуславя големите промени в живописта, е смущаващо прост. Първо се рисуват неща; после - усещания; накрая - идеи."
"Животът не търпи да бъде подменян нито от вярата-откровение, нито от чистия разум."
"Интелектуалецът е името на едно призвание. Талантът е името на една дарба."
"Човек е интелектуалец за себе си, въпреки себе си, против себе си, неизбежно."
"Изкуството няма право на съществуване, ако се ограничава само да възпроизвежда действителността, дублирайки я безсмислено. Неговата мисия е да създаде един въображаем хоризонт."
"Както окото разбира между колебанията на ефира, така душата на всеки отделен човек избира между истините; същото е с душата на всеки народ и на всяка епоха."
"Но истината е съвсем друга: живеем във време, в което чувстваме изумителни способности да осъществяваме, но не знаем какво точно. Владеем всичко, но не сме господари на самите себе си. Чувстваме се изгубени сред толкова голямо изобилие. Получава се така, че при наличието на повече средства, повече знания, повече техники отвсякога съвременният свят изглежда възможно най-нещастният, който някога е съществувал: той чисто и просто се движи без посока."
