На 20 юни 1995 г. в Париж света напуска големият румънски философ и есеист Емил Чоран, прекарал по-голямата част от живота си във френската столица. Чоран се превръща в един от най-известни представители на румънската диаспора във Франция, редом със скулптора Константин Бранкузи и дадаиста Тристан Цара. Днес се навършват 24 години от смъртта на Емил Чоран, а ние го почитаме с избрани цитати от "Сълзи и светци" (книга с размисли за живота, смъртта, Бог, философията, властта, изкуството, истината) и други произведения от творчеството му.

"Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човешкото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място?"

"Ако Адам беше щастлив в любовта, сигурно щеше да ни спести Историята."

"Човек - това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом."

"Една религия си отива едва когато нейните противници се опитват да запазят целостта й."

Снимка: Уикипедия

"Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме."

"Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях."

"Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен."

"Човек забравя болката, но никога унижението."

"Жените се държат или като курви, или като даскалици."

"Църкавата сгреши като канонизира само няколко жени. Трябваше да бъде по-благородна. Всяка жена, която плаче от любов или самота, е светица. А Църквата не разбира, че светците са замесени със сълзите на Господа."