Той е Ивайло и… лети, въпреки че през останалото време програмира. Той не е танцуващият с вълци, а състезаващият се с вятъра . Любимите му думички започват с буквите П и Л. Но не са пелин и лимонада, а парапланеризъм и летене. Ако срещнете тази профилна снимка във фейсбук, значи сте попаднали на човека, състезаващ се с вятъра.
Как се запали по парапланеризма?
Като бях дете, баща ми ми купи компютър и донесе диск със симулативни игри със самолети. На село пък гледах двама делтапланеристи, които излитаха от баира. По цял ден седях и ги гледах как излитат от там, после пак се качват, за да излетят отново. Още тогава ми се прииска да се науча да летя.
На колко години беше тогава?
На около 10.
Сега вече научи ли се да летиш?
Сега съм на 28 години и да, мога да летя. Случи се така, че преди 2 години започнах нова работа от вкъщи. Един колега имаше профилна снимка във Фейсбук с парапланер. Заговорихме се и му обясних, че това е моята детска мечта. Насочи ме към пернишкия клуб по парапланеризъм. Започнах да се уча да летя именно там. По принцип всеки инструктор си определя цената, времето и типа на обучението. Курсовете за летене продължиха горе-долу 1 година. Учех се да летя абсолютно самостоятелно. Някои инструктори имат практика първо да те качат тандем – т.е. вързан си за него и той прави всичко, а ти само наблюдаваш. Но аз исках да съм сам още от първия път.
От колко време летиш вече?
Почти от 2 години. Парапланеризмът е най-достъпният и лесен начин да се научиш да летиш. Искам да се науча да летя и моторно – парамотор или мотоделтапланер. Също и с делтапланер, и на самолет…
Опиши какво е чувството, докато летиш?
Не може да се опише с думи! Много е красиво да видиш света отгоре. Красиво е меко казано. Неописуемо е!
Всъщност имаш ли страх от височини?
Да. Но това е друг тип страх. Като застанеш на балкона, страхът ти идва от фасадата надолу. Губиш баланс може би и имаш чувството, че ще паднеш. Когато летя с парапланер, е съвсем друго. Чувствам се много по-сигурен. Голяма част от пилотите също имат страх от високото, но не ги е страх да летят.
Какъв е принципът на летенето с парапланер?
Парапланерът тръгва от управляемите парашути, но е с друга форма и дизайн. Той е направен, за да се издига, като се хващат термики. Какво е термика ли? Когато слънцето нагрее част от земята и над тази част мине сянката на някой облак, топлият въздух се откъсва от разликата в температурите и тръгва нагоре. Като минеш с парапланер през термика, започваш да се въртиш в нея и се издигаш нагоре. Можеш да си летиш колкото си искаш. Ограничен си само от светлината. Все пак по тъмно няма термики.
Къде се е случило най-готиното ти летежно изживяване?
В Сопот - раят за парапланеристите в България. До старта за излитане има лифт, а долу – кръчма, в която можеш да оставиш приятелите си, докато ти летиш, например.
Участвал ли си в състезания?
Все още не. Съвсем скоро се състоя международно състезание в Гърция. Записах се по-скоро за купона. Случи се така, че условията не бяха подходящи и отмениха състезанието. Просто си летяхме свободно, без да се състезаваме.
Какво те кара да искаш да летиш отново и отново?
Колкото повече летя, толкова повече ми се лети.
Има ли някакви специални техники?
Парапланерът има 2 управления – наляво и надясно. При използването на т.нар спийд система, която дърпаш с крака, профилът на крилото се накланя напред и така пробива с по-голяма скорост. Съществуват различни маневри за сваляне на височина. Например, ако видиш някакъв облак, покрай който знаеш, че не трябва да летиш. Правят се уши – наричат се така, защото, когато свиеш двата края на парапланера, те заприличват точно на уши. В този момент падаш надолу, защото се намалява площта на крилото. Има и друг начин, наречен b-срив. Парапланерът има много въжета, които са разделени на линии (редове). Когато се дръпне b-линията, профилът на крилото се променя и пропадаш с по-голяма вертикална скорост. Спиралата пък е, когато въртиш крилото в кръг. Получава се натоварване от 3-4 g, което усеща пилотът. По този начин може да се достигне загуба на височина от рода на 15-16 метра в секунда. Това е може би най-бързият метод за сваляне на височина.
Какво е това „животно” в парапланеризма, наречено прашен дявол? :)
Прашният дявол (вихрушка) прилича много на миниторнадо. Получава се от откъсване на мощна термика. Това е едно от най-опасните явления за крилата, които са на земята и пилотите им са закачени за тях. Прашният дявол минава през крилото и го вдига, заедно с пилота. Тъй като крилото още не се е напълнило с въздух и няма необходимия профил, то е почти неуправляемо. Важно е при забелязването на прашен дявол, крилата да се съберат по най-бързия начин или ако това е невъзможно - някой друг да "се хвърли" върху разпънатото крило, за да не може да излети. Бях свидетел как прашен дявол вдига парапланерист на състезанието по целно кацане миналата година. Добре, че "уцели" един от най-добрите ни пилоти - Валери Цветанов, който реагира като по учебник и успя да вземе нещата под контрол.
Какво правиш преди полет?
Разпъвам крилото, проверявам въжетата, закачвам сбруята за крилото, а аз се закачвам за самата сбруя.
Ако рибарите си пожелават наслука преди риболов, какво си пожелават парапланеристите?
Не си казваме нещо специално преди полет, но при парапланеристите е горе-долу същото пожелание, както при водолазите. Те си казват – за равен брой - колкото пъти си влязъл във водата, толкова и да излезеш, т.е. да няма инциденти. При парапланеристите е – за равен брой излитания и кацания.
Коя част от полета е най-вълнуваща?
Може би преди да излетиш, защото не знаеш какво да очакваш. Всичко зависи от въздуха, който всъщност не можеш да видиш. Чувствам, че сърцето ми откача преди всеки полет. Тръпката е голяма.
Какви са подходящите условия за полет?
Може да се излети от никакъв вятър до вятър 7-8 метра в секунда. Най-подходящата скорост е 3-4 метра в секунда. Не е задължително да има слънце, може да летиш и при облачно време.
Опасно ли е?
Не е по-опасно от шофирането. Много е важно да се обучаваш при опитен инструктор с дългогодишен стаж, за когото има добри отзиви. Самото обучение включва теоретична и практическа част. Важно е да "си научиш урока" и да вземеш решението дали трябва да излетиш, или не. Това решение се взема още по-трудно след 2-часово изкачване на баир с 20 килограма товар на гърба. Има една приказка, че е по-добре да си долу и да искаш да си горе, отколкото да си горе и да искаш да си долу.
Колко време е продължил най-дългият полет, правен от български парапланерист?
Даниел Димов е направил 305 километра прелет, излитайки от Невша (близо до Шумен) и кацайки до Ерден (близо до Монтана). Полетът му е отнел около 7 часа и 20 минути.
Парапланеристите прекарват доста голяма част от времето на земята в трескава подготовка. Колко време може да отнеме тя?
Да така е - просто чакаме условията да се подобрят. В много от случаите си тръгваме, без да сме летяли този ден. Това обаче в никакъв случай не ни пречи да се върнем на следващия ден. През цялата седмица гледаме прогнози за времето, за да решим къде ще отидем през уикенда. Жената на един от хвърчащите хора беше казала: "3 дена гледате прогнози, 4 часа се уговаряте, 3 часа пътувате,.... и после цяла седмица коментирате този, няма и един час, полет!!"
Какви други екстремности си опитвал или искаш да опиташ?
Искам да опитам всякакъв вид екстремни спортове. Досега съм скачал с бънджи. Пробвал съм и манта рей. Това е надуваема фигура с формата на рибата манта рей (скат), която се дърпа от моторна лодка. Когато се достигне определена скорост, вдигаш предния край и излиташ във въздуха. После падаш доста болезнено във водата.
С какво земно изживяване можеш да сравниш летенето?
С нищо. Чувството е различно от всичко земно. Бънджито е тръпка и адреналин, докато скочиш и падаш надолу. При парапланеризма тръпката е преди да излетиш. Докато си във въздуха, също има условия, които могат да ти повишат адреналина, но като цяло аз го усещам като по-релаксиращо изживяване.
Какво би посъветвал хората, които искат да се научат да летят?
Трябва да имат много желание, защото не е никак лесно. Моята екипировка тежи около 20 кг. Всичко това се носи по няколко пъти до хълма, от който се излита. Има и жени парапланеристки. Българска делтапланеристка има само една. Виждал съм я как качва нависоко всичко сама. Нейната екипировка специално тежи 25-30 кг., а тя самата е може би около 50. Винаги съм се чудел как успява.
