Алек Попов бе част от светлата страна на българската литература, не само защото книгите му бяха пълни с хумор, смях и ирония, а и защото самият той като писател и човек минаваше някак с особена лекота през живота. Това каза пред БТА писателят Георги Господинов за своя колега Алек Попов, от чието рождение днес се навършват 60 години. Припомняме, че Алек Попов напусна този свят на 22 март 2024 г.
„Алек беше лек за общуване, бяхме приятели…", каза още Георги Господинов.
„Много пътувахме, имаше един период от 15 години, в който така се случваше, че пътувахме заедно, неговите книги бяха превеждани с моите, и така пътувахме заедно из Европа. Човек чувства опора, когато има до себе си такъв приятел", добави той.
По думи на Господинов Алек Попов не е обичал патетиката. Бил е насмешлив и е търсел иронията във всяка ситуация, но е бил истински професионален писател.
„Той знаеше какво прави, беше се отдал на това да пише книги и да разказва истории, това беше смисълът на живота му," каза в обобщение Георги Господинов.
„Писателят изгражда героите си, а не обратното. Между героите в живота и героите в литературата няма пряка връзка. Мен лично не ме интересуват чак толкова героите с главно „Г“. Колкото повече опознавам човешката природа, толкова повече такива образи ми се струват фалшиви. Идейната и моралната праволинейност често са само маска, под която кипят вечните човешки страсти и инстинкти“, казва Алек Попов в интервю за „24 часа“ през 2020 г.
„Егоизъм, гордост, жажда за власт, алчност, отмъстителност... неслучайно в литературата фокусът пада по-скоро върху антигероя, който при дадени обстоятелства може да стане и герой“, допълва тогава Попов.
По повод годишнината от рождението на Алек Попов БТА разговаря и с актьора Юлиан Вергов, с филмовия деец Александър Жеков и с експерта в областта на книгоиздаването, мениджмънта, литературата и медиите Светлозар Желев.
„Каквото и да кажа за Алек Попов, все ще е малко. Дълбоко съжалявам за ранната и несвоевременна загуба на този изключителен български писател“, каза Юлиан Вергов. „За мен беше удоволствие да се запозная с него и голяма чест да играя главната роля в една от неговите книги. Поклон, друго няма какво да кажа", допълни той.
„Алек Попов беше малко по-възрастен от мен, но израснахме в една среда. Лепилото между нас беше общият ни приятел, филмовият продуцент Матей Константинов. Тримата се събирахме в началото и средата на 90-те и по-късно, след 2000 г. Често се срещахме на по чаша вино“, каза филмовият деец Александър Жеков.
„Алек Попов беше много добронамерен. Предпочиташе да не каже нищо, отколкото да каже нещо не дотам хубаво. Беше позитивен. Такъв е той в очите ми. Може би за тези, които не го познават, беше на моменти леко дръпнат, леко ексцентричен, отвеян нанякъде в своите си мисли“, допълни Жеков.
„Той имаше много хубаво чувство за хумор и беше много точен в работата си“ каза още Жеков. „Правеше впечатление на човек, който е целеустремен да използва дадения му талант, да не го остави да се разпилее. Алек някак си се чувстваше отговорен да предаде своя талант на света“, каза още филмовият деец.
„За творчеството на Алек Попов - един от най-големите белетристи на българската литература от края на XX и от началото на XXI век, може наистина да се говори много", каза пред Светлозар Желев.
„Сигурен съм, че читателите помнят всеки един от романите на Алек, включително и „Мисия Лондон“, който се превърна може би в един от десетте най-важни романа в съвременната българска литература. Всеки един от романите му остава в златните анали на българската литература", каза още Желев.
„Алек беше роден в София, но Бургас заемаше много голямо място в сърцето му. Той работеше по много от книгите си в Бургас, особено през последните си години, за него Бургас беше място за творческо вдъхновение", допълни Желев.
„Аз искам да говоря за един друг Алек Попов, да говоря за фантаста – за неговите фантастични разкази и повести, които са по-малко познати. Алек беше изключителен познавач на фантастиката и голям неин любител. Неговите разкази и повести, събрани в страхотния сборник „Телесни плевели“, за мен са едни от най-блестящите зърна в съвременната световна фантастика. Чрез тях съм сигурен, че той даде вдъхновение и увереност на много български автори, които да пишат в областта на фантастиката", разказа Желев.
„Алек Попов като разказвач, от друга страна има страхотни сборници с разкази, сред които са „Ниво за напреднали“, „Спътник на радикалния мислител“ и последния сборник „Нови избрани разкази“, в който са събрани едни от най-блестящите му неща", обясни Светлозар Желев.
По негови думи „Алек притежаваше изключително богата жанровост - от реализма, през сатирата, до абсурдизма и фантастиката, чрез които създаваше страхотна палитра от литературни стилове и гласове, които можеше да претвори на белия лист. За мен такъв остава Алек – един от най-важните представители на жанра на сатирата. Той е един от най-силните, без значение дали става дума за политическа сатира, самоирония или заиграването с негативните черти на българския манталитет, присъствието му беше изключително силно".
Ранни години
Алек Попов е роден на 16 януари 1966 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Израснал сред книги, той рано повярвал във възможността да стане писател. Първоначално смятал, че пише по-добре от всеки друг, сякаш никой друг не може, а другите книги са дело на умрели хора. „Всеки млад писател се чувства така. Необходими са наглост и илюзия. От заблудата и незнанието често се ражда импулсът да действаш и да изявиш себе си. Ако човек е прекалено наясно с нещата, вероятно никога няма да седне да пише“, прави равносметка Попов за първите си стъпки в писателското поприще в интервю за „24 часа“ през 2014 г.
От 1984 г. Алек Попов публикува редовно разкази и есета в периодичните издания за култура и литература. В периода 1993 - 1994 г. той води рубрика с разкази във „Демокрация“ и редактира страницата за литература и книжен пазар на вестника. Член е на Съюза на българските писатели (СБП), е посочено в енциклопедия „Кой кой е в България“.
Алек Попов е автор на множество книги и сборници с разкази, сред които „Мисия Туран“, „Мисия Лондон“, „Черната Кутия“, „Сестри Палавееви в бурята на историята“, „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“, „Другата смърт“, „Мръсни сънища“, „Ниво за напреднали“, „Митология на Прехода“, „Телесни плевели“ и др.
На въпрос на в. „Анонс“ през 2013 г.: „По ваши наблюдения, чете ли българинът?“ Алек Попов отговаря: „Чете. Но медиите играят ключова роля в събуждането на интереса на хората към четенето. Добре е те да отделят повече място за култура, не само за реклама. Смятам, че хората се умориха от сензации, защото има много неща отвъд сензацията, които представляват по-голям интерес за тях.“
На 4 септември 2005 г. списанието на Българската телеграфна агенция (БТА) ЛИК дава началото на инициатива в подкрепа на българската литература, като представя сборника на Алек Попов „Спътник на радикалния мислител“ по време на празниците на изкуствата „Аполония 2005“ в Созопол. Творбата, съдържаща 40 есета, е подарък за всички читатели на списанието и се разпространява с неговия девети брой за годината. Идеята на проекта е българската литература да достигне до повече хора на по-ниска цена.
Радиопиеси, романи, разкази и есета
Алек Попов е автор на шест радиопиеси, излъчвани по Българското национално радио, и на пиесата „Ковачи“, поставяна на няколко сцени. Романът „Мисия Лондон“ е преведен на 16 езика, а романът „Черната кутия“ – на 10. Разказите и есетата му са издавани на повечето европейски езици и са включени в множество международни антологии, сред които Best European Fiction 2011 според информация от официалната уеб страница на Попов.
По романите и разказите на Алек Попов са създадени няколко филма, радиопиеси и театрални постановки. Той е съсценарист на филма „Мисия Лондон“, излязъл през 2010 г. с режисьор Димитър Митовски. Лентата се превръща в социален и културен феномен, като е най-гледаният български филм за последните 20 години и е отличен с наградата „Неподкупен“ на Transparency International. Попов е сред сценаристите на популярния македонски ситком „Преспав“ в съавторство с Деляна Манева. През 2015 г. Драматичният театър в Пловдив поставя на сцената театралната адаптация по романа му „Сестри Палавееви в бурята на историята“, пише на официалната му уеб страница.
На сайта на Съюза на българските писатели (СБП) четем, че Алек Попов е работил като редактор, уредник в Националния литературен музей, както и като културен аташе в българското посолство в Лондон. Бил е директор на Дома на детската книга в София и главен редактор на списание „Родна реч“. На 22 октомври 2012 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) в отдел „Творци на изкуството“.
Награди и отличия
Алек Попов е носител на редица литературни отличия. През 1994 г. получава наградата на Българското национално радио (БНР) за криминален разказ „Павел Вежинов“. През 1995 г. е носител на българската награда за фантастика „Гравитон“. През 1999 г. получава Националната литературна награда „Рашко Сугарев“ за къс разказ. През 2002 г. става първият носител на наградата „Хеликон“ за българска художествена проза за сборника с разкази „Ниво за напреднали“, а през 2013 г. получава наградата за романа „Сестри Палавееви в бурята на историята“. На 15 април 2005 г. е удостоен с Националната награда за драматургия „Иван Радоев“ за сборника с разкази „Ниво за напреднали“. През 2007 и 2013 г. получава наградата „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга. Носител е още на наградите „Елиас Канети“, „Четящият човек“ и „Чудомир“, на наградата на Британския П.Е.Н. център за преводна литература, на наградата Pro-za-Balkan за принос към балканската литература и др.
Алек Попов почина на 22 март 2024 г.
На 7 юни 2024 г. той е посмъртно награден с Голямата награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура. Отличието е връчено на дъщеря му Александра Попова от министъра на културата Найден Тодоров.
На 6 декември 2025 г. Алек Попов е посмъртно удостоен и с отличието „Почетен гражданин на Бургас“. Наградата е връчена на неговата съпруга Деляна Манева.
„Надявам се и вярвам, че младите български писатели ще продължат да следват вдъхновението на Алек Попов и ще продължат да осмиват нашите кривици и няма да позволяват да гледаме на живота и миналото ни през едни розови очила на идеализиране, защото това би било изключително вредно. За мен Алек Попов е голямото име на XXI век до момента", каза в обобщение Светлозар Желев.
Вижте повече за Алек Попов в следващото видео:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
