Ако някой ден ме намерят заспал над някоя, може би ще разберат коя е била единствената
Монтен в своите „Опити” говори за хора на едната книга и хора на многото книги. Под хора на едната книга той очевидно разбира читателите, отдадени всецяло на БИБЛИЯТА – най-великия паметник на духа.
Към хората на едната книга аз бих добавил онези, които остават за цял живот във властта на своя „буквар и първа читанка”. Някога, много някога, това бяха прогледналите български орачи и копачи, които завещаваха на децата си да се учат, да четат много книги. Такъв човек беше дядо ми – простият гардивагон (пазач на вагон). Когато умря на 100, намерихме го заспал на масата над своята първа читанка (писана от Иван Вазов). Очевидно се е опитвал да научи някакъв последен урок. Като че ли той беше последният от цяла една епоха.
По презумпция писателят би трябвало да бъде от типа човек на многото книги (и слава богу, защото ако имаше само една, тя сигурно щеше да бъде неговата собствена).
Невъзможно ми е да изброя всички книги, които са оказали влияние върху мен. Това се случва, когато характерът се формира. Но има и книги, които деформират характера. В детско-юношеската си възраст съм обичал, защото ги помня, доста книги с приключения, които днес биха се наричали екшъни.
Докато карах детските болести, молех майка ми да ми чете „РОБИНЗОН КРУЗО” и „ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА ГЪЛИВЕР”.
По-късно вече сам четях МАЙН РИД, ФЕНИМОР КУПЪР, КАРЛ МАЙ. Още по-късно, през пубертета, ме омагьосваха книги като „СПАРТАК” на Джованьоли, „СТЪРШЕЛ” на Етел Войнич и особено „МАРТИН ИДЪН”, пък и целият ДЖЕК ЛОНДОН. Днес никой не чете тези книги и знам, че това също е една мъртва епоха. Като таен писач на стихове огромно влияние са ми оказвали срещите с поезията на ВАПЦАРОВ и АТАНАС ДАЛЧЕВ, на МАЯКОВСКИ, ЛОРКА и Т. С. ЕЛИЪТ.
Елиът беше още жив, а Фернандо Песоа – вече мъртъв. Чувствам колко непълен и незадоволителен дори за мен е такъв списък, в който отсъстват БАЛЗАК и ГОГОЛ, ДОСТОЕВСКИ, ХЕМИНГУЕЙ и ФИЦДЖЕРАЛД.
Но засега не мога да бъда по-точен. Ако някой ден ме намерят заспал над някоя книга, може би ще разберат коя е била единствената.
За илюстрация по темата за важните книги в живота ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ предостави на “Жената днес” стихотворение от новата своя книга „Окончания”, която излезе от ИК „Орфей” и УИ „Св. Климент Охридски”.
СЛАБОСТ
Мила,
този свят
нямаше ли стени?
На какво да се облегна?
Нали пейзажите
трябва да бъдат закачени?
Нали вратите трябва да отварят
и да затварят?
Нали прозорците...
А аз отварям и затварям
само книги,
книги,
книги...
Стихия от хартия...
Книги, които скриват стените.
И пак книги...
Главно непотребни,
прашни,
свещени,
невинни лавини.
Вече съм предупреден да мисля тихо,
да не кашлям,
да не върша глупости.
Защото...
Вече...
Гледам нежно своя револвер
Smith&Wesson №450427.
И колко е красив!
И тайнствен като играчка!
Ако свърша работата,
за която мисля все по-често,
книжните лавини ще се срутят
и ще погребат завинаги
смисъла на всичко.
Ако продължавам да мълча,
те ще продължават да растат
като човечество,
обхванато от призраци,
убийци.
Петролни кладенци,
обхванати от пламъци.
Улици,
обхванати от просяци,
и екрани, заредени
с отвесни вестници...
Не! Не си играй със спусъка!
Всички сме забравени заредени.
Но и празни
гърмим веднъж на сто илюзии.
Стига вече с тази руска рулетка!
Мила,
това за играчката беше шега.
Освен любов,
друга слабост не трябва да се допуска.
Нали?
Нали?!
Какво пак четеш?
Кажи нещо non fiction!
Кажи, че още ме обичаш!
