Отбелязваме 172 години от рождението на Иван Вазов.
По повода 172 екземпляра от пиесата "Народът на Вазов" ще бъдат раздадени пред Народния театър, с личен автограф от Юлиан Вергов, изиграл ролята на Патриарха на българската литература.
Иван Вазов е роден 9 юли 1850 г. в Сопот. Пише, пътува, гори и милее за България, която завинаги остава в сърцето му.
"Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Неговата майка Събка Вазова е първата жена, която изцяло и с безрезервна обич подкрепя таланта на сина си. Словото, политическите решения, широката обществена дейност, силната гражданска позиция, която развива, всичко това го превръща в един от големите радетели за българското самосъзнание и неговото съхранение.
Отказва да получава подаръци от политиците, за да не бъде счетен за храненик на властта. Затова не приема вила в Боровец и скъпа къща в София, тъй като в неговите очи това би било проява на сервилност.
Богат с романтични спомени, вледеняван от изневери, предаван от приятели, преследван от ревниви мъже, Вазов има достатъчно голям опит, за да признае в заника на живота си каква е неговата рецепта за любов.
Харизматичната, но омъжена и 27 години по-млада от Вазов писателка Евгения Марс, се превръща в неговата най-голяма муза. Тя го вдъхновява да изживее нов творчески подем и му донася много щастие.
Малко хора знаят, че за да има вътрешното спокойствие да работи упорито, на Вазов му е помогнала не само обичта към родината, но и чувствата към една млада жена. Именно връзката с 25-годишната Вера Тимони го вдъхновява да преглътне болката от носталгията, докато е в Одеса, и да гледа с повече вяра към бъдещето. Запознанството с нея е сред многото удивителни срещи, които напълно променят съдбата му.
Не по-малко драматични са и белезите, които цял живот носи в сърцето си заради злополучния си брак с Атина Болярска.
