"Жени" на румънския класик Михаил Себастиян (превод Христо Боев) обединява четири отделни новели. Общото между тях е образът на младия лекар Щефан Валериу, който преминава през множество любовни перипетии и се сблъсква с разноликата женска същност.
Рене е зажаднялата за ласки съпруга, която бурно и непредпазливо се впуска в любовна авантюра и въпреки угризенията на съвестта, изневерява на мъжа си.
Марта е по-зрялата жена, която умело завладява въображението на младия Щефан.
Одет е невинното и тъй младо момиче, което обаче е пораснало преждевременно и крие силна проницателност.
Емили (Емилия) е жертва на собствената си неадекватност и на лошите шеги на тези около нея.
Мария е олицетворение на недостижимата и безответна любов.
Арабела е своеобразен обобщаващ образ на женското начало – тя играе ролята на майка (в отношението си към Щефан), домакиня и любовница, но най-вече е жена, отраснала в съмнителна среда, която упорито се стреми към почтена репутация.
Михаил Себастиан изгражда многопластова картина на ролята на жената в съзряването и психологическото израстване на всеки мъж.
Михаил Себастиан е роден като Йосиф Хехтер на 18 октомври 1907 г. в Браила, Румъния и починал на 29 май 1945 г. в Букурещ. Познат е у нас с романите си "Градът на салкъмите" и "Произшествието". Той е писател, драматург и литературен критик, публицист, изучава философия и право в Букурещ. Влиза кръга на Мирча Елиаде и Йожени Йонеско. Книгата му "Жени" е част от поредицата на издателство "Персей" "Световна класика".
