„Историята на Микс, Макс и Мекс“ започва с предсказание на чудат китайски астролог, кой знае защо решил, че авторът на това прекрасно четиво в миналия си живот е бил котка, „при това щастливо притежавана от един мандарин“. За да завърши с наблюдението, че времето на котките е различно от времето на хората, и че истинските приятели делят един с друг всичко, което притежават.
С неговите собствени думи: Винаги съм обичал котките. Обичам всички животни, но към котките имам специално отношение. Преди много години се запознах с един китайски астролог и макар че не вярвам на хората, които предсказват бъдещето, защото знам, че всеки човек е отговорен сам за съдбата си и всяка съдба е пълна с изненади, приех да ми направи звезден хороскоп. След като ме попита къде, кога и в колко часа съм роден, той начерта странна карта, цялата с тайнствени символи и изчисления, мисли дълго и накрая каза: „Някога, в един минал живот, ти си бил котка, и то много щастлива котка, защото си бил любимият котарак на един мандарин.“
Признавам, останах много поласкан от вестта, че си имам далечен, страшно далечен китайски прапрадядо, при това любима котка на мандарин. Астрологът ми подари три малки бронзови котки, и трите дебели, всяка от тях с дупчица на гърба. „Никога да не остават без храна“, наблегна той и даде да се разбере, че срещата му с мене е приключила.
Изпълних каквото ми каза, изпълнявам го и до днес. От време на време слагам в тези дупки по мъничко котешка храна, по една малка гранулка, и обичам да си мисля, че така поддържам чудесната си връзка с котките.
Откъс >>
"БИХ МОГЪЛ да кажа, че Микс е котаракът на Макс, но ще бъде вярно и обратното – че Макс е човекът на Микс. Животът обаче ни учи, че не е справедливо човек да е господар на друг човек или на животно. Тогава нека кажем, че Макс и Микс, или Микс и Макс, се обичат един друг.
Макс и Микс, или Микс и Макс, живееха в една мюнхенска къща, а къщата се намираше на улица, обрамчена от високи кестени – красиви дървета, които хвърляха хубава сянка през лятото и винаги бяха голямата радост на Микс и голямата грижа на Макс.
Когато Микс беше съвсем малък, Макс нещо се заплеснал с братята си и котето се измъкнало на улицата, усетило повик за приключение, покатерило се до най-високия клон на един кестен и като стигнало горе, проумяло, че да слезе, е по-трудно, отколкото да се изкачи. Така че се вкопчило здраво за клона и започнало да мяука за помощ. Макс, който също беше малък, се покатерил с намерение да свали Микс, но като стигнал до най-високите клони, погледнал надолу, завило му се свят и осъзнал, че и той не може да слезе.
Един съсед извикал пожарникарите и те дошли с голям червен камион с много стълби. Отдолу братята на Макс, едни съседи и пощальонът викали на двамата: „Стой така, не мърдай, Макс!“ и „Стой така, не мърдай, Микс!“.
Командирът на пожарникарите носел лъскава каска и преди да се качи по удължаващата се стълба, попитал кой се казва Макс и кой Микс.
През това време на най-високия клон на кестена Макс придържал Микс и му разправял: „Брей, каква каша забъркахме, Микс, обещай ми, че повече няма да се качваш до най-високите клони на дърветата, ако преди това не си се научил да се качваш и да слизаш от по-ниските“.
Това Макс го казал, докато стоял покачен на най-високия клон на кестена, защото Микс му бил приятел, а приятелите се подкрепят взаимно, учат се един друг, споделят успехите и грешките си.
Като ги свалили на земята, Макс и Микс изслушали някое и друго конско от командира на пожарникарите и се прибрали вкъщи целите в прашец от кестенови цветове."
Авторът >>
