„Танцувайте, танцувайте, иначе сме изгубени” – Пина Бауш
„Пина” със сигурност не е филм за масова употреба – не защото е чак пък толкова претенциозен, че нищо да не му се разбира, ами защото разчита повече на въображението на зрителите, емоционално опряно върху 3D танците на екрана.
Пина е "много визуален" филм, което не е никак учудващо – все пак танцовото изкуство изобщо, а и по-специално - работата на "главната героиня" в него (легендарната хореографка Пина Бауш) са подчинени именно на формулата „без думи, само с очи, с тяло и със сърце”. Макар самата тя почти да не се появява на екрана, по много елегантен начин става ясно, че всичко случващо се пред очите ви, идва от и отива към жената-гений, белязала историята на танците със смела, различна и нова концепция за движенията на сцена. Причината за това е донякъде трагично-прозаична – Пина Бауш неочаквано умира по време подготовката на продукцията и режисьорът Вим Вендерс решава да прекрати проекта. Танцьорите обаче успяват да го убедят да не го прави.
И добре, че не се отказва. Представена чрез части от най-значимите й спектакли (но тук - извадени от обичайната им сцена-среда и изнесени навън - сред природата, в града...) и чрез разказите на работилите с нея, Пина се превръща в една не-просто-жена, а в явление, в нещо свръхчовешко, тя е едновременно уязвима и изключително силна, самотен гений, обединяващ танцьорите, творец, на когото се възхищават, но и когото обичат. Без прекалена вербална разточителност (на родния им език), с повече метафори и без да движат устните си, тези "неми разказвачи” предават емоциите си на зрителя само с очи и с наратива, записан предварително и насложен върху видео израженията им. След това, вероятно за да затвърдят внушението на думите си, те... ами, танцуват, танцуват, танцуват…
Дори и да не сте привърженици на съвременните танци – в този филм няма как да не ги усетите с па по-присърце. Малко тъга, малко любов, малко самота, много грациозност, реалната (разбирай – ненапудрена, млади, стари … все едно) красота на човешкото тяло в опозиция или пък в едно цяло с противоречивостта на човешките емоции, драми, взаимоотношения, любовта…
Както и в другите Вендерс филми, в които често има много неща, детайли, внушения и дори случки, надничащи „отзад” ( зад очевидностите) и тук той някак успява - въпреки експерименталността на повествованието и кинематографията - да запази човечността на историята, да не изтрие връзката с реалността, макар на пръв поглед доста да я замъглява. За да остави накрая една малко тъжна истина да си пробие път през красивото грозно... Каква именно е тя, това вече е нещо, което вие трябва да си решите.
В Cineplex (CCS) от 30 септември - Арт фест.
Разгледайте галерия със снимки от "Пина".
