Тайните на хората, които не боледуват

„Тайните на хората, които никога не боледуват“ разкрива ценния опит на десетки личности, успели да съхранят здравето си през годините. Книгата развенчава серия от митове, но и не пропуска да напомни колко важни са чесънът, рибата, китайските билки и студеният душ рано сутрин за доброто разположение на тялото и духа. Авторът ни позволява да вникнем в тези „тайни“ и да преценим как бихме могли да променим начина си на живот, за да се радваме на отлично здраве.

Предлагаме ви откъс, за да добиете представа какво ще прочетете, ако решите да си вземете книгата:

Богатият венециански благородник Луиджи Корнаро, роден някъде около 1460 г., бил потомък на заможен род. Kато останалите аристократи в ренесансова Италия, и той живеел екстравагантно, обличал се пищно във вносни коприни, наблюдавал рицарските двубои и парадите от най-скъпите места и ял каквото му се ядяло, когато му хрумнело. Животът на аристократа се състоял предимно в удоволствия: лов, интелектуални занимания и ядене. Обичайният му ден започвал с обилна закуска, следвана от време за бизнес, поглъщането на втора закуска, а след нея – някое конно надбягване или обсъждане на политически въпрос с дожа (главния магистър на Венеция).

После пак ядене, а подир следобедната дрямка – евентуално танци и екстравагантна вечеря.
Богатите хора, сред които и Корнаро, се хранели обилно по четири-пет пъти на ден. Пиршествата им давали възможност да поразяват гостите си с изобилието по масите – многобройни блюда, приготвени най-вече с редки съставки от рода на захарта (която била скъпа) и аспержите (които извън сезона се доставяли от далечни земи).

Да погледнем менюто за един истински венециански банкет, състоял се по времето на Корнаро.

• Розова вода (за миене на ръцете), сладкиши с кедрови ядки и захар, още сладкиши с бадеми и захар (подобни на марципана)
• Аспержи
• Дребни наденички и кюфтенца
• Печена яребица в сос
• Цели телешки глави, позлатени и посребрени
• Скопени петли и гълъби, гарнирани с наденици, шунка и месо от глиган, плюс фини крем-супи
• Цяла печена овца във вишнев сос
• Богата подборка печени птици – гургулици, пъдпъдъци, фазани, яребици и коприварчета – в маслинен сос
• Пиле със захар и розова вода
• Цяло печено прасенце с бульон за заливка
• Печен паун с разни гарнитури
• Подсладен крем с аромат на градински чай
• Варени дюли със захар, канела, кедрови ядки и артишок
• Разни сладка със захар и мед
• Десет вида торти и изобилие от захаросани подправки

По някое време през 90-те години на петнадесети век, с наближаването на четиридесетия му рожден ден (а продължителността на живота на италианските аристократи през петнадесети век била около петдесет), Корнаро се поболял. (Поради недостатъчните ренесансови архиви всички свързани с Корнаро дати са приблизителни.) Лекарите му съобщили, че ако искал да оцелее, трябвало да промени начина си на хранене. Тази препоръка била редовно пренебрегвана от тогавашните пациенти, но не и от Корнаро. Той, който живял неумерено през първата част на живота си, решил да бъде съвсем разумен през втората.

В ония времена представата за връзката между диетата и здравето била доста мъглява, поради което Корнаро решил да опита с негова си диета, която изисквала рязко намаляване на количеството поемана храна. Ограничил се до 12 унции (340 грама) твърда храна и 14 унции (400 мл) вино на ден (тогавашното вино, което се пиело като вода, било много по-слабо от сегашното).

Планът му проработил почти моментално. Здравето му се подобрило толкова рязко, че Корнаро продължил да спазва диетата си до 68-годишна възраст, когато лекарите се притеснили, че не си дояжда, и настояли да започне да яде и пие повече. Послушал ги и скоро развил лека треска, което го принудило да се върне към по-лекото меню, и той го спазвал до края на живота си, който завършил на 102 години.

Корнаро описал диетата си в четиритомен трактат, озаглавен „Размисли за умерения живот“, в който развива философията, че с напредъка на възрастта човек трябва да яде все по-малко. Освен това изказва мнението, че по време на слабост тялото предпочита да почива, а не да храносмила, т.е., че е по-здравословно да не се храниш, отколкото да се тъпчеш. „Несъмнено е – пише той, – че ако съветите ми бъдат приложени в действие, човек ще може да избегне в бъдеще всякакви болести, тъй като правилно регулираният живот премахва причините за боледуване.“
Корнаро не само живял дълго, но и останал здрав току до самата си смърт. Както сам отбелязва, „Да живееш дълго с болести и мъки е по-зле, отколкото хич да не си жив“.
.........