Тя е мъничка (без възраст) и усмихната. Деликатна. Държи чашата кафе, сякаш е птица в ръцете й. Вдъхновена е и гони куп мечти. Сънува бижутата, които прави. А някой ден ще си има сладкарничка. Истинска. Засега сладшкишите, които предлага, са... от стъкло. Запознайте се Кръстина (Слънчоглед) Кръстева и нейните "желибони" с марка Candy Shop bubolechka:
Как избра стъклото като материал за работа?
Готвих се за Лесотехническия университет, макар че винаги съм мечтала за Художествената академия. В последния момент реших да опитам – допитах се до мои познати, които бяха в тази специалност, препоръчаха ми я. Отидох на изпитите – рисуване, скулптура и композиция. Взех ги и влязох. После спечелих симпозиум и отидох в Чехия за две седмици. Там се отказах от стъклото – като видях какво правят – те се раждат и са научени на стъкло. В първи клас почват да се учат да издухват стъкло, в детската градина работят със стъкло. Във всяка къща всеки втори се занимава със стъкло, те са богове. Всякакви неща, които не е типично да са от стъкло, там са от стъкло. И това ме отказа. Казах си – нямам как в България това да стане. Обаче в 4-ти курс открих заедно с баща ми един много интересен метод, който смея да кажа дори и чехите не го използват – топене на стъклото в определен материал, който оставя интересни налепи по стъклото. Дори професорът ми се впечатли, защото хората рядко експериментират.
Как стигна до концепцията с папийонките?
Винаги съм искала да се занимавам със скулптура и още искам. Но по време на магистратурата осъзнах, че с нещо трябва да се занимавам, да работя, но не просто нещо и реших, че трябва да правя скулптура в миниварианти, но да й придам функция, за да мога и аз да преживявам. Скулптурите, които искам да правя, нито финансово мога да си позволя, нито някой има толкова нужда от тях. Вкъщи имам достатъчно, които събират прах.
И всичко започна от две гърла на бутилки –
започнах да си ги комбинирам и осъзнах, че от няколко различни гърла могат да се получат всевъзможни комбинации. Първите ми опити са доста опростени – просто две гърла. Лека полека, не знам как стана, реших, че ми приличат на желибони заради цветовете и заради това, че мога да ги комбинирам по различен начин. И от там вече като има желибони, защо да няма и донати и така се появи Candy Shop bubolechka. Останалите бижута, които идват впоследствие се нагласят към Candy Shop. Скоро ще излезе и най-новата колекция – GUM.
А каква е технологията?
Технологията е и студена, и топла, а понякога ги комбинирам. Студената е рязане шлайфане, полиране и лепене. А топлата – стапяне и след това същото нещо. Моделира се в калъп. Калъпът е форма, която искаш като крайна. Тя е винаги негатив. Стъкълцата се счупват на ситно и наливаш във формата, понякога стъклото само си избира формата. Вярвам, че дори когато се чупи, то си заема формата, която иска и която повече му отива и напълно му се доверявам.
Много често то следва мен, но има случаи, в които аз следвам него
В твоя случай счупеното носи щастие :)
Абсолютно. Винаги. И с папийонките е същото. Не знам как реших, че ми е малко да ползвам само гърлото на бутилката и сега използвам на практика почти цялата. Дори използвам и дъната - претопявам ги, когато са в по-интересен цвят. Рециклирам всичко – не само бирени бутилки. Най-хубавите папийонки се получават от скъпи алкохоли, но много хора ми помагат с набавянето на бутилки – приятели, заведения... Защото за една папийонка ми трябват две бутилки и гърло от трета за средата, която обикновено е в друг цвят. Това ги оскъпява, разбира се. Не знам как хората гледат на това да носят нещо, което веднъж е употребявано, но аз съм привърженик на този тип дизайн.
Каква е концепцията на името Candy Shop?
За някои хора е леко несериозно – бижу, което е и скъпо и не прилича точно на сладкиш, някой да го нарече "желибон". Да, обаче така пък се отличавам, а и това е моята асоциация.
А допълнението bubolechka?
Това е цяла история. Имам фобия от буболчеки. Преди време, при едно от прибиранията ми на село при баба, улучих някакъв размножителен период на божата кравичка и в стаята ми имаше хиляди, наистина хиляди!, някои от тях ме полазиха и аз открих, че не ме е страх от тази буболечка. Единствената. Всъщност и калинката. От тях не ме е страх. Това съвпадна с периода, в който търсех име на това, което правя и така то само си ме полази – Candy Shop bubolechka. Но аз съм убедена, че някой ден ще съществува тази сладкарница и в нея ще има истински сладкиши, не само то стъкло. Но това са непрекъснатите ми желания да се занимавам с много неща (усмихва се).
Носиш ли бижутата, които правиш?
О, да! Нося ги и като реклама и защото ми е удоволствие. Даже обичам като направя нещо ново, да си го сложа, защото вярвам, че така му пренасям напълно моята енергия.
Колко време ти отнема направата?
Относително е. Вече доста напреднах в работата си. Мога да направя едно бижу за ден, но трябва да се съсредоточа главно върху него.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновява ме самата работа. Не мога без това напрежение.
Дори сънувам бижутата, които после създавам.
Често се вдъхновявам от природата – тя е най-големият творец. Най-голямата ми мечта е да осъществя стъклените си градини. Градини с макове. Стъкло и метал. Външна скулптура. На метеорологични условия ще издържи, но на човешки, едва ли. Но пък това е въпрос на култура.
Била си и във Венеция и Морано – какво научи от там?
Да. Технологията на моранското стъкло е нещо, което много се пази. Засилена обработка на стъкло има само на остров Морано. Имаше демонстрации, но без подробности. Не даваха дори да се пипа. Но съм малко със смесени чувства – някои неща много ми харесват, други не чак толкова. Смятам, че
прозрачността на стъклото е по-силна от цвета му
Фен съм на по-изчистените неща. Но се радвам, че се докоснах и до това.
Какви хора купуват бижутата ти?
Имам наблюдения върху хората, които ми поръчват да направя нещо за тях. При поръчка винаги започвам да правя ново бижу, дори да имам нещо близо до това, което са ми поръчали.
Вдъхновява ме всеки човек и за всеки правя бижу, което носи специална енергия
Това ми доставя по-голямо удоволствие. Разбира се, това изисква повече работа, обаче за мен е по-истинско. Всеки човек има определена аура – в зелено или в синьо и т.н. и всичко е много лично. Когато хората ми се доверяват, това е най-голямото признание за мен.
Къде могат да те открият?
В галерия "Теста" в София – там се предлагат папийонките ми, в магазин "Детайлър" (също в София) могат да се открият всички останали сладкиши. Реално във Фейсбук ми е най-добрата комуникация. Там може да се види и целият асортимент от бижута.
