Случвало ли ви се е да четете книга и дори и добре похапнали, влезли в историята на героя, да ви заухае на прясно препечния хляб от пекарната, порай която минава той? Или да ви се припие наистина силно и слюноотделящо уиски, защото някъде в ума си знаете, че ако поискате можете да кажете "наздраве" на кубинеца, с когото тъкмо "сте се запознали" - някъде на 235 страница?
Е, Дина Фрийд със сигурност е изпитала нещо подобно. Тя е графичен дизайнер и живее в Ню Йорк. Вижте нейния прочит върху храната в някои от класическите романи - какво ще кажете да похапнем заедно с Алиса и Шапкаря? Мхм...
"Спасителят в ръжта"
"Мъжете, които мразеха жените"
("Момичето с драконовата татуировка")
"Моби Дик"
"Оливър Туист"
И, разбира се "Алиса в страната на чудесата"
