С изложбата си „Между другото” Добромир Иванов, ръководител на операторите в bTV, показа още една добра своя страна. Фотографиите му са изложени в галерия „Прегърни ме”, която е естествено продължение на едноименното ателие за деца, лишени от родителски грижи. И е с благотворителна цел. Казвам още една, защото той е доказал се професионалист в операторското майсторство. За филма си „Дишай”, който докосна много съдби, Добри беше отличен с голямата награда на Фонд „Валя Крушкина” миналата година. Той влезе в Ковид отделение на „Александровска болница” и се срещна с ужаса в очите на хората и стоицизма на медицинския персонал.
Фотографията, разбира се, е част от интереса му към изкуството и истината. Кадрите, които е подредил в „Между другото”, са уловени при негови пътувания в Занзибар и Филипините. Има и снимка от нашата селска действителност. Всички фотоси на тв оператора говорят, стига да имаш сетива да чуеш това, което казват. И те карат да се замислиш за смисъла на живота въобще, за това какво искаме, накъде сме се запътили и от какво все сме недоволни. Пред Ladyzone Добромир Иванов разказва за своя дебют като фотограф и защо е решил да покаже творбите си на широката публика, за това какво го вълнува, когато снима с фотоапарат и защо му харесва да работи като телевизионен оператор, не спестява и какво го дразни в обществото, но най-вече споделя доброто, което дава смисъл.
Добри, какво те накара да подредиш снимките си в изложба?
Причината, за да направя изложбата, беше породена единствено и само от идеята тя да помогне на тези деца (деца, лишени от родителски грижи, б. а.). Предложението от галерия „Прегърни ме” към мен дойде още миналата есен, но тогава не се чувствах много готов. Сега, преди да приема, разгледах снимките в компютъра ми, и попаднах на доста кадри, които реших, че си заслужава да бъдат видени. Дори на мен ми харесаха някои. А и много хора са ме питали кога ще направя изложба, защото съм пускал снимки във Фейсбук.
Именно, защото поканата за изложбата идва от галерия „Прегърни ме”, която е в помощ на деца, затова ли почти всички твои снимки са на деца?
Не е търсен ефект, просто попаднах на тези свои кадри и така прецених. Както и не е целенесачено това, че съм снимал деца. Просто съвпадна с каузата това, че бях правил, а и харесах тези свои снимки.
Изложбата е озаглавена „Между другото”, но името й не е измислено от теб, нали?
Заглавието е на жена ми – Веселина Петракиева (главен редактор на bTV Новините, б. а.). Много си „блъсках главата” да измисля име и един ден тя ми каза - „между другото”, което толкова ми пасна и ми хареса, че силно го прегърнах и си дойде моето заглавие!
Разглеждайки изложбата, в която има и кадър, за мен акцент, на възрастни баба и дядо от българската действителност в селата ни, ме накара да се замисля за настоящето и по свой начин да проектирам бъдещето, въобще да си задам много въпроси. Ти какво искаш да кажеш със снимките си?Предварително не съм мислил, че искам да кажа нещо конкретно. Но сега, колкото повече мисля по въпроса и гледам снимките, може би искам да кажа: „Хора, осъзнайте се, не мрънкайте за щяло и нещяло! Животът всъщност е много красив, можем да намираме радост в много малки неща и това да ни прави достатъчно щастливи. Ето, вижте тези хора на снимките - голяма част са онеоправдани, други са бедни, но много от тях намират повод да се усмихнат!”. А ние ходим угрижени, защото имаме проблем с Фейсбук, или пък ни се е скарал началникът, въобще всеки мрънка за нещо и е страшно... Всъщност ние нямаме много поводи за мрънкане! Но колкото и добре да става, винаги намираме повод за негодувание, което много ме дразни. Трябва по-отгоре да се гледа на нещата и така може би ще живеем по-добре.
На нас все някой ни е крив, а сме си криви самите ние.
Без да искаш, правиш ли паралел със своите деца, гледайки снимките?
Неминуемо правя паралел със своите деца... И моите деца, въобще нашите деца, са презадоволени и стават все по-презадоволени и намират щастие във все по-малко неща и все по-трудно. И все по-често им е скучно. Това поколение, което идва и е умряло от скука, не знам докъде ще доведе нещата...
Със сигурност не снимаш с фотоапарат от вчера, колко още снимки имаш?
Имам снимки, но не много, защото съм „изключителен” компютърен специалист (шегува се, б. а.), който преди 5-6 години си изтри всички снимки, без да иска. Това беше шокиращо за мен, направо се изпотих! А имах снимки от различни места... Но нищо, може да е по-добре да започнеш начисто!
А какво обичаш да снимаш?
Основно снимам хора, не ме грабва да снимам природата. Да, в България е много благодатно да снимаш природа, защото има много красиви места, но не е моето да запечатвам изгреви, залези, есенни гледки, планини... И в студио не обичам да снимам, а навън, и то хора.
Което ми подсказва, че макар да споменаваш, че си над някои неща, си дълбок като душевност.
Това е твърде преувеличено твърдение – нямам представа колко съм дълбок (смее се, б. а.)!
Какво те кара да се замисляш, какво те прави непримирим?
Както казах, това постоянно мрънкане, жестоко ме изнервя. Дразнят ме хора, които са паркирали автомобилите си на тротоара, които минават на червен светофар, които се пререждат, когато са на опашка... Тази наглост и арогантност не ми харесват и това, че не се зачитат и спазват правила.
А това, че е малък процентът на българите, имунизирани срещу COVID, как приемаш?
Дивя се на хората в това отношение – как се вадят хиляди доводи срещу ваксините, само за да не се имунизират, въпреки че световната наука казва обратното по въпроса. Ясно е, че имунизацията срещу този вирус не е стопроцентова защита, но е единственото нещо, което работи до този момент. Според мен всички трябва да се ваксинират, но както се казва – въпрос на личен избор, въпреки че и това е вид егоизъм... Защото, ако всички са имунизирани, вирусът ще бъде ограничен и макар да се разболее някой, ще преминава по-леко през болестта.
По време на пандемия ти направи филма „Дишай”, излъчен в рубриката „bTV Репортерите”, влизайки в COVID отделение и получи награда за него. Какво е отношението ти към признанието на гилдията?
За да вземеш награда, първото условие е да кандидатстваш на съответния конкурс. Аз никога не кандидатствам, не знам защо, вероятно не мога да се организирам... Миналата година взех голямата награда на конкурса „Валя Крушкина”, защото някой ме беше номинирал, което правилата позволяват. И до днес не знам кой е този човек, а не съм се номинирал сам (смее се, б. а.)... Но е много приятно да вземеш награда и да получиш признание!
Какво харесваш в работата си като телевизионен оператор?
Основната работа на оператора е да снима политици и политически събития, което е 80% от работата.
Но има едни 20%, които те водят на различни места, срещаш се с различни истории и хора – това много ми харесва и заради него аз работя като оператор.
Отново ще те върна към снимките, към изложбата – тя мотивация ли е за теб, за да не е първата и последна?
Още е много рано... Много съм благодарен на всички, които ми обърнаха внимание – от много места ми се обадиха, много хора дойдоха на откриването на изложбата, което беше неочаквано за мен. И наистина се почувствах специален. Надявам се, че изложбата има смисъл и ще остави добра следа, най-вече в мен, защото да помагаш на някого, макар и с малко, те сгрява.
