В последните няколко дни социалните мрежи и медииите гръмнаха с гневни коментари повод стихчето на Янаки Петров - „Приспивна песничка", отпечатано в учебник за пети клас. Не подкрепям насилието над деца, а и насилието изобщо. Винаги съм смятала, че има много по-цивилизовани методи да бъдат разрешени проблемите, отколкото заплашително вдигната ръка. Сигурна съм също така и че има много други текстове, с които може да бъде заменен този и полезността на учебника няма да загуби от това.

Как да реагираме, ако детето проявява агресия

И все пак – с реакциите си към този кратък текст не се ли правим на по-големи светци от свети Георги?

Стихотворението няма да научи родителите да си бият децата при приспиване, защото, за съжаление повечето вече знаят как да го правят - цивилизовано. Това няма да научи и децата да се бият помежду си, защото за съжаление повечето не обръщат внимание на учебниците.

А дали няма да е по-добре, вместо истинска плесница да дадем на децата си именно този текст.

- Откъде и как, не зная,
синко, миличък, но знам -
обикаля, обикаля
и ще дойде тя насам!

- И какво ще търси тука?
Непослушковците ли,
дето майките ядосват
и бащите си – нали?

- Тези, дето не заспиват
и разпитват до среднощ,
през главица се завивай!
И заспивай – лека нощ!

- Значи ходи таз плесничка?
И потропва – тропа-троп?
- Щом си умен, разбери, че
тя е в татковия джоб!

Kолко такива стихотворения и приказки разбунваха духовете досега? В учебник за третокласници прочетохме

"Отдолу иде джип "Мицубиши"
с яка броня, с прозорци скришни.
Всички по пътя той изпреваря.
- Но на кого ли е! Кой ли го кара?
- Вълчо го кара. Свири и гази! "

И какво се случи? Споделихме ги на стената си във Facebook, коментирахме недоволни, а след 3 дни се заехме с друго.

„Приспивна песничка" е написано отдавна, днес е отпечатано в съвременен учебник. Различните времена предопределят и нови морални ценности. Именно оттук идва поводът за голямата драма с плесничката.
Текстът присъства в читанките вече 10 години. Време, в което е предизвиквал основно смях у децата, които са го чели, но сега намери своя нов прочит и това предизвика лавина от негативни емоции.

Как детето да научи какво е добро, ако не знае какво е лошо?
И аз искам дъщеря ми никога да не пада, но ако не падне, как ще се научи да се катери?
Не искам да знае какво е плесница, но ако не знае, как ще разбере какво е прегръдка?

Дали все пак да не свалим гумените ръкавици и стерилните маски, и да докоснем живия живот?

П. С. С нетърпение чакам силен социален отзвук и за изчезналата кокошка Кети (стихотворението е писано от същия автор)

ИЗЧЕЗНА КОКОШКАТА...
Изчезна кокошката - пъстрата Кети.
И всеки отчаян мълчи.
Тя в делник ни снасяше чудни омлети,
а в празник - яйца на очи!