Първият път, когато се сблъсках с изкуството на Х.Р. Гигер бях ужасена… и очарована. Начинът, по който най-обичам да се чувствам.
Обаче тъй като в случая не аз съм важна, а мистер Гигер, бързам да си кажа набързо всичко интересно, което знам.
Като за начало: творенията на Гигер може и да се разминават с обичайните представи за красивото, но както се казва, все някъде някой смята, че змиите са „изящни”, крокодилите – „сладки”, а хлебарката е висше олицетворение на природното изкуство… "Сюрреализъм" може и да звучи като приказно утопична алтернатива на реалността, обаче в този случай хич не е така.
Сред най-известните на широката публика работи на Гигер е визията на „Пришълеца” – да, онова чудовище, което се бори със Сигорни Уивър в няколко части, а накрая самата тя не издържа и стана майка на едно такова… Идеята за слузестото, многоусто гръбначно от космоса (както и всичко свързано с него - от начина му на възпроизводство, до "жилището" му) идва от албума с рисунки на Гигер - „Некромоникон” (1977) (ако не ви стигне, има и втора част – Некромоникон II, но от 1985г.), а наградата „Оскар” (за работата му по същия филм, естествено) със сигурност намира светло място на лавиците измежду всичките му ужасяващи творения.
Сигурно вече и вие сте наясно, че като цяло Гигер си е неофициално сертифициран психопат – зодия водолей, появил се на света на 5 февруари 1940г. в град… да, Кур (не и за него) или Хуур, Швейцария и вече е на сериозните 71 години. 
Преди всичко това обаче: на 22г. се мести в Цюрих, където завършва архитектура и дизайн, после се жени за акрисата Ли Тоблър. Бракът им продължава до момента, когато тя се самоубива. След това се жени за Миа Бонзаниго, но за нейно щастие се разделят, преди и тя да е решила да посегне на живота си. Не го прави…
Гигер започва да рисува в ранна детска възраст, като първоначално проектира кошмарите в творенията си. Това продължава да прави и по-късно. Точно затова смятам, че работата на Гигер най-точно може да се назове кошмарно изкуство. Или изкуството на кошмарите. Или кошмарите на изкуството, както предпочитате.
Освен всичко останало, Гигер си има два бара (един в родния му град Кур (Хуур) и в още един швейцарски град, плюс два, които вече не съществуват - в Токио и в Ню Йорк), изцяло проектирани от него и съм сигурна, че те побиват тръпки, докато седиш на това:
Или на това:
Има си и Гигер бижута:
Скулптури: 
Ето един Гигер ангел:
Стойката за (и) микрофона на Джонатан Дейвис от Korn.
Няма, няма как да мине без музика. Ето например какво измисля за обложката на албума на Деби Хари (oт Блонди) – Koo Koo (1981). (Идеята за тази визия дошла на Гигер, тъй като по-рано през деня, когато се срещнал с певицата, ходил на акупунктура). Интересно, нали?
