Днес Стивън Спилбърг навършва 77 години, но е излишно да разказваме за него, защото едва ли има човек, който да не е запознат с творческия му път. Най-малкото със сигурност сте гледали поне един от многото му филми – някоя част от поредицата за Индиана Джоунс, може би. Или „Терминалът“, където Том Ханкс говори на български. Ако обичате страховити животни, може би сте почитатели на „Джурасик Парк“ или на „Челюсти“. Ако обичате научна фантастика, няма как да сте пропуснали „Извънземното“, „Близки срещи от третия вид“ или „Изкуствен интелект“. Ако сте почитатели на по-сериозни филми, вероятно сте гледали „Мюнхен“, „Амистад“ или „Спасяването на Редник Райън“. Можем да продължаваме така още дълго, защото Стивън Спилбърг е най-известният холивудски режисьор и всеки негов филм е събитие в киното.
И макар филмите на Спилбърг да са много подобни един на друг (ако не за друго, ти поне защото обича да работи с актьора Том Ханкс и композитора Джон Уилямс), има един, който много се различава от останалите му филми – „Списъкът на Шиндлер“ (макар и той да е с музика на Джон Уилямс).
Филмът за Холокоста е един от най-високо оценените филми на всички времена. Отличен е със седем награди „Оскар“, включително двете най-големи – за филм на годината и за режисура. Спечелил е над 300 милиона долара, а в него са инвестирани скромните за Холивуд 22 милиона. Самият Спилбърг е казвал, че иска да бъде запомнен най-вече като създателят на „Извънземното“ и на „Списъкът на Шиндлер“.
И въпреки, че филмът е толкова успешен, Спилбърг не е взел никакви пари от него.
Защо Стивън Спилбърг отказа да получи заплащане за „Списъкът на Шиндлер“
Филмът е създаден по действителен случай и разказва историята на немския предприемач Оскар Шиндлер, който управлява фабрика за боеприпаси в окупираната от нацистите част на Полша. Когато разбира за зверствата срещу евреите в концлагерите, той започва да харчи огромни суми, за да спаси колкото се може повече хора от сигурна смърт. В крайна сметка Шиндлер се разорява, но успява да спаси живота на над 1200 души.
Когато Спилбърг научава историята на Шиндлер, той решава, че от това ще излезе интересен филм и купува правата за екранизацията на книгата, описваща историята на предприемача. Спилбърг много държи историята да се популяризира, защото е притеснен от възхода на неонацизма след падането на Берлинската стена. Самият той обаче не желае да се заеме с един толкова тежък и сериозен филм.
За да види филма осъществен, Спилбърг започва да го предлага на други режисьори. На първо място е бил Роман Полански, който е преживял Холокоста и чиято майка е загинала в Аушвиц, но режисьорът отказал. След това Спилбърг го предложил на Сидни Полак, който обаче също отказал. Накрая Спилбърг се разбрал с Мартин Скорсезе, но в последния момент се разубедил и решил да го направи сам, а на Скорсезе дал правата за „Нос Страх“.
Вторият проблем, с който се сблъскал режисьорът, бил финансов. Никой не искал да инвестира във филм за холокоста, защото се смятало, че няма как да е успешен. В крайна сметка „Юнивърсъл“ се съгласили да подкрепят лентата, но само при условие, че Спилбърг приеме да работи и по друг техен проект – „Джурасик парк“.
Много известни актьори искали да получат ролята на Шиндлер, сред които Мел Гибсън, Кевин Костнър и Уорън Бийти, но Спилбърг предпочитал някой по-малко популярен и се спрял на Лиам Нийсън, който тогава не бил толкова познато име.
Стивън Спилбърг дотолкова се ангажирал с проекта, че в крайна сметка решил да не приеме никакви пари за работата си по „Списъка на Шиндлер“. Той считал, че ще е неморално да получи заплащане от нещо, свързано с Холокоста. Това, според него, били „кървави пари“.
Не може да се каже, че той не е имал никаква полза от филма, защото „Списъкът на Шиндлер“ му носи първия „Оскар“ и награда „Златен глобус“ за режисура. Филмът остава един от най-запомнящите се в Холивуд и е считан за най-силното представяне на холокоста в историята на киното. Освен това успя да превърне Стивън Спилбърг в легенда и в най-известният режисьор на света.
