Списъкът с псевдоними, използвани от писателите, е толкова богат и разнообразен, колкото и самата история на литературата. Всеки автор си има свои причини да подпише определена своя творба с измислено име. Стивън Кинг например искал да провери дали книгите му биха били толкова успешни, ако са написани от Ричард Бахман.
Някои автори пък искат да се пробват в други жанрове, без да развалят репутацията си - например възможно е автор на научна фантастика да даде воля на Даниел Стийл, която също живее в него. Опит да се изследва нов писателски глас с минимални последствия.
Разбира се, използването на псевдоним невинаги е избор на автора. Имало е време, когато жените са смятали, че ако пишат с истинските си имена, творбите им няма да бъдат взети насериозно. Въпреки че от тогава е минало много време, белезите от тези предразсъдъци все още се таят в умовете на много писателки.
Ето някои съвременни авторки, използвали псевдоним, но след това се оказва, че с истинските си имена си спечелват дори повече популярност:
Джоан Роулинг (Дж. К. Роулинг; Робърт Галбрейт)
Ако някой се съмнява дали все още няма двойни стандарти в издателската индустрия, значи не е запознат с манията по Хари Потър. А в това ни е трудно да повярваме. Истината е, че издателят на Дж. К. Роулинг й заявил - ако иска романът й да стане наистина популярен, трябва да го подпише с мъжки псевдоним. Вместо това тя решила да използва инициали (които дори не са съвсем нейни, защото Джоан няма презиме), а всички знаем, че историята на Хари Потър е харесвана до степен на мания - дори и след като става ясно, че е написана от жена. Последната закачка на Роулинг е романът "Зовът на кукувицата", който тя подписва с псевдонима Робърт Галбрейт. Разбира се тя бързо бива разкрита, но така или иначе - книгата е наистина приятен криминален роман.
Сестрите Бронте (Кърер, Елис и Ектън Бел)
Емили, Ан и Шарлот Бронте публикуват сборник с поезия, наречен "Поеми от Кърер, Елис и Ектън Бел". Шарлот обяснява, че решението им се основава на желанието им да бъдат взети насериозно, защото "имахме беглото впечатление, че авторките са уязвими, вследствие на предразсъдъците". Книгите с поезия не успяват да привлекат особен интерес, но всяка от сестрите става успешна със следващите си издания, които са подписани с истинските им имена.
Нора Робъртс (Дж. Д. Роб)
Робъртс вече е известена писателка на розови романи и дори има бестселъри, когато решава да се пробва в света на детективския жанр.Така или иначе издателят й отказва да издава подобни книги с нейното име, затова двамата решават да направят компромис - псевдонимът Дж. Д. Роб. С това име на кориците, те издават поредица, наречена "В смъртта". Възможно е Нора да е избрала толкова "безполово" име, за да е сигурна, че ще достигне по-широка публика в жанр, силно доминиран от мъжете. Сериите набират сериозна фенска маса и когато почитателите разбират кой всъщност ги е написал, те приветстват и двете идентичности на Робъртс.
