Опитах се да изцедя август месец до край. Като шише с лимонада, което обръщаш надолу няколко пъти, докато върху езика ти падне и последната капка сладка течност.
Лятото сякаш никога не ми е достатъчно. Всяка година е трудно да се сбогувам с голямата солена вода, със счупените непослушни миди, изгонени на пясъка, с памучната рокля, която не се глади, с обеците във форма на морски звезди, със сандалите с тънки каишки, с узрелите нарове, които мога просто да се претегна и да си откъсна от дървото…
И може би щях още да страдам, оставяйки брега зад гърба си, докато колата навлизаше във вътрешността на страната, ако в купето не се разля дрезгавия глас на Тони Димитрова
Ах, морето… в мен остава…
То навярно е, което ме спасява...
В мен остава?! Ами, да! Всъщност (и както винаги) решението на сложните проблеми е просто. Морето и лятото няма да ми липсват… Те са вътре в мен. Запечатани първо от зениците, а след това и в сърцето ми (второ и трето – през обектива и върху харддиска на компютъра ми).
Как да ми липсва нещо, което е в мен? В мен са срамежливите сутрешни вълни, гладните гларуси, нахалния вятър, едрите песъчинки, цветните риби на 5 метра дълбочина, големите медузи, които се движат бавно и ритмично, самотното дърво на Синеморец, което крие своя тайна (не, няма да я кажа), могилата, под която е открито златното съкровище на тракийска жрица, внезапно появяващите се делфини навътре в морето…
Преобличам лятото
Правя голяма купчина дрехи пред пералнята. Черешката на тортата са двата чифта бански, които още крият песъчинки в подгъвите си. Водовъртежът на горещата вода отмива солта от текстила, но дори и торнадо не може да отмие прекрасните спомени от това различно и толкова щастливо лято.
Затварям лятото в буркани
Затварям лятото в буркани с лютеница от слънчеви домати и конфитюр от нар. Подслаждам киселия вкус на края с кристалчета захар. Майка ми вари бурканите в казан на двора.
Изпращам го и каня нова гостенка
Мястото на памучната рокля, която не се глади, е заето от бяла риза с дълъг ръкав. Както „слънцето бавно загръща се в облачна риза”, така и аз ще започна скоро да загръщам рамене. Вместо смокини на масата има бяло грозде. Планирам да заменя сламено русото в косата си с меден оттенък и каня есента да приседне до мен на дивана. На чай. От изсушени на лятно слънце риган и мента.
