Чели ли сте някога нещо от писател кипърец? Костас Монтис е един от най-известните писатели на острова. През 1999 г. е предложен за Нобелова награда.
Героят търси своите корени и това търсене е като своеобразно пътешествие, което размества пластовете на времето и пространството. Затваряйки последната страница на книгата, мога да кажа, че това пътешествие беше приятно. Но докато четях, понякога имах усещане за протяжност. Сигурно всички следобеди в Кипър са такива – лениви и продължителни.
Романът е автобиографичен. Костас Монтис се връща в детството си и потопява читателите в най-меките му и топли спомени – спомените от баба, от дома, от босите крака по пода. Търси корените си и общите черти със своя праотец, защото "самотата не е опасна, опасно е да свикнеш с нея" (както гласи епиграфът на книгата).
Тази е от книгите, които имат различен вкус, в зависимост от мястото, на което я четете. На „Господарят Батист и останалото” определено му отива да се чете през лятото, в компанията на чаша южно вино и купа със смокини.
Любим цитат от страниците:
"Баба ни разказваше също и за разни необясними странности на господаря. Често пъти например, когато валяло като из ведро, излизал навън и се радвал на дъжда. Протягал длани да го улови, отварял уста да го вкуси и се прибирал мокър до кости:
- Да не отиде зян дъжда – казвал. – Живинка е. Да не рече, че е дошъл, пък сме се изпокрили по къщите."
Оценка: 8 от 10
Изреченията в книгата са сложни и дълги - като надиплени морски вълни, които шумно разплискват (букви и думи) по кипърските брегове. Голямо предизвикателство към вниманието на читателя е да следи и да разплита нишката на историята. Защото в нея има втора, в нея трета, начало без край... Ако не харесвате мемоаристиката, рискувате да се загубите из страниците. Ако искате да научите много и интересни истории - разлистете я.
