„Искам моята книга да бъде „Голям американски роман“, дегизирана като „Голям европейски роман“. Въведох в гугъл израза „Голям европейски роман“ и се оказа, че няма такъв все още. Трябва да бъде голямо, епично обобщение на европейската история през строгата перспектива на хората, живеещи и работещи в Брюксел, да кажем. Или в Париж, Лондон, Берлин, Загреб, Мадрид, Варшава и всички останали столици в Европа.
Искам да построя романа като периодична таблица. Знаете за Менделеевата таблица. Така направи италианецът Примо Леви: всяка глава съответства на отделен химически елемент. И така - всяка глава от моя роман щеше да се отнася за една столица, сякаш всеки град е химически елемент в някаква изкусна европейска периодична система. С персонажи, които търсят всепоглъщащата любов, многообещаващи и нетърпеливи. Или обратно, все още подвластни на миналото си и поради това мъдри и тъжни.
Искам да опиша красотата на администрацията, еротиката на Брюксел и неговия делови живот. Да покажа как по конгресни центрове, летища и хотели хората се търсят - ние се търсим, и макар и съвсем непознати – как се опитваме да се усетим. Как понякога ни харесва да не се разбираме. Как словоблудстваме, докато се изследваме взаимно. И как поверяваме някои тайни само на хора, които никога дотогава не сме виждали и никога повече няма да видим. Чувстваме, че така тайните ни са в сигурни ръце. Португалецът Песоа говореше за мравките, които „комуникират помежду си със съвсем мъничките си антени, функциониращи хиляди пъти по-добре от на¬шия сложен език – неимоверно непрозрачен, предпоставящ невъзможност за разбиране“.
Всеки познава библейските чудеса, разказа за насекомото на немския чех Кафка и „Метаморфозите“ на Овидий, в които богове или древни герои се превръщат в дървета и извори. Този род разкази се отнасят за променливостта на нещата, за пренареждането на физическите атоми, които вечно блуждаят. Или както е в традицията на Талмуда: непрекъснато трябва да интерпретираме текстовете, все да ги преправяме и повторно тълкуваме, докато вече не знаем какво е пишело в първия текст. Или пък като в разказа за онзи кораб…
Затова: всяка прилика с хора или градове е случайна. Даже годините тук-там са размествани без затруднение. Защото някой трябва – отсега – да подготви стаите за бъдещето, да изпъне чаршафите по леглата и да сгъне чисти дрехи за пътниците. Тази вечер вече пристигнаха първите и най-хитрите, най-пъргавите вече уверено кра¬чат по улиците ни."
„Голям европейски роман” се интересува от съвместното ни съществуване в „новата Европа“ – един свят на свирепа конкуренция, но достатъчно богат на собствено минало, за да продължава да ни се струва прекрасен. Героят Робин е плод на епохата си и на нейните страхове, прелести и заблуди. Амбициозен, но неудовлетворен, той пътува през европейските столици, любопитен да усети специфичната им атмосфера.
Кун Петерс осветява мрачните кътчета на човешката душа, за да се домогне до душата на Стария континент – ако такава съществува. Авторът е роден в Белгия през 1959 г., носител е на редица награди, включително на престижната F. Bordewijkprijs за романа „Цветята“. Ето какво споделя за своя „Голям европейски роман“: „Не съм подходящият човек, за да го твърдя, но смятам, че тази книга, с нейното самонадеяно и претенциозно заглавие, създава една иронична, романтична версия на европейското съобщество – модел, който ни е необходим.“
От ИК Colibri, цена: 12 лв.
