Вероятно на всеки му се е случвало да посрещне първите лъчи на слънцето някъде на половината път към вкъщи или по време на просто-разходка без конкретна цел или посока с позакъснели "партнерс ин крайм" из улиците на града. Лично според мен това са най-хубавите утрини, в които можеш "да събереш енергията от сънищата на заспалите хора наоколо" и да гледаш как мракът малко по малко отстъпва пред слънчевите лъчи, които правят очертанията на предметите, хората и улиците по-ясни и понеже нямат друга работа - изострят образите на всичко наоколо. Lady Daisеy знае за какво говоря:
п.с. някъде бях чела, че часът на крадците и убийците е 4:15 - твърде рано и за най-ранобудните работници и твърде късно и за най-веселите пияници. Е... май вече не е съвсем вярно.
