Бухууу! Готови ли сте за малко изкривени от демони детски лица в края на август? Не, не става дума за разглезените потомци на съседите, които превръщат детската площадка в парка в „зона за писъци” и кар(а)течници от думи в минута, пречещи на следобедния ви сън. Говоря за добрия стар екзорсизъм, който е тема на киното още от лентовите му архиви и далечната 1973 г., когато „Екзористът” печели купища номинации за „Оскар” и „Златен глобус”. Подозирам, че това не е защото в ролята на демона.. е добрият гримьорски екип и гласът на Мерседес Макембридж. Причините са съвсем другаде и много вероятно са сврени именно там, където и другите, които карат киното през определени интервали от време да бълва някоя нова версия на същата история.
Е, няма как без някакви поне нововъведения. За щастие на хората без особено въображение, напредъкът в технологиите може да направи почти всяка ужасия, за която се сетите, да изглежда напълно достоверно и „Обсебване” се възползва от това. По-важното обаче е как: Много. Добре. Премерено. Иначе лично според мен добрият ужас трябва да е сръчно подкован с история, на която да се изгради сюжетът и да придаде още малко напрежение на моментите, в които музиката спира и се чува само дишането на изплашения до смърт герой – имам слабост към мистицизъм, неофициалните канали на религиите и то в чисто исторически план – човешкото въображение далеч не се изчерпва с едно възкресение, разделянето на Червено море на две и прочее.
Всъщност темата за екзорсизма може да се открие из прашните страници и дебелите книги на всички официални религии, а като добавим към тях митовете и легендите – получаваме картина, от която става ясно, че си имаме база данни с доста по-богат извор на олицетворени човешки страхове, отколкото могат да съберат умовете на един-двама съвременни умове. Та в този смисъл „Обсебване” е добре измислен – в центъра на събитията е една полска дървена кутия, с издялани на иврит писания, които таткото във филма (Джефри Дийн Морган) не взима никак сериозно до момента, в който малката му дъщеря не започва да се държи странно и да се пообърква около „кутийната” си приятелка. Която й е „близка”, но подобно на всички измамно близки и вредни неща в живота въобще, я дарява с видения, паранои и страхове, докато накрая не се влива в нея под формата на компютърно генерирани насекоми - да, да подобно на Дракула, който може да се „разтваря” на прилепи. Е, поне според някои кинаджии.
Любопитното е, че продуцентът на филма – Сам Рейми (известен с режисурата на трилогията „Спайдърмен”) се вдъхновява за този филм от статия за истинската история на кутия, пренесена в Америка от оцеляла от Холокоста еврейка, която завещава антиката на потомците си със заръката „никога да не я отварят”. И така – типичните криви физиономии, забелени очи, търсенето на името на демона, както и чудесна игра от страна на „младата многообещаваща” (кавичките са, защото не съм сигурна) актриса Наташа Калис (като малката обсебена Ем) и Кира Седжуик (мама) под режисурата на Оле Борнедал, оплескани семейни взаимоотношения, малко равини и кутията на Дибук, ще ви осигурят час и половина притискане към другарче в киното – за едно обсебване, но не по Авентура. Ихууу.
От 31 август в кината.
