Текстът е продължение – виж първа част >>

Развълнуваха ме тези прояви, защото когато си далеч от родината (по различни причини, нямам предвид само имигрантите), и всичко българско и родно ти липсва, такива събития насред центъра на една европейска, но и все пак чужда страна, те докосват и ти стоплят душата. Защото, когато най-ценното нещо, което си прибрал в шкафа, е една българска мартеница или картичка с български букви, да чуеш родния си език, да видиш картини от България на видео екран, близо до едно от най-известните и посещавани места в света – Айфеловата кула, не само те кара да се чувстваш горд, че „И ний сме дали нещо на света”, но и ти помага да се отърсиш от чувството на незначима буболечка и да се превърнеш в красива пеперуда или волна птица.

Да си направим малка разходка до Африка и Доминиканската република, където се е говорил български език и по топлия пясък са писани български букви.

От няколко години Българското училище в Париж „Васил Левски” паралелно с учебната си дейност осъществява културни прояви в далечни точки от земното кълбо -Африка, Южна Америка, Югоизточна Азия. Тази година в столицата на Африканската държава Того – Ломе са представени българския език и култура.

 

 

За пръв път малките африканчета от Елементарното училище N3 са научили за България, за нашата азбука и са произнесли без акцент на български език „Добър ден”. Българскитe букви, изписани на пясъка в училището, предизвикали всеобщо удивление, както сред децата, така и сред учителите. На следващия ден темата на съчинението в един от часовете е била: „Какво знаем за България?”