Първо прочетох книгата. После гледах „50 нюанса сиво”. Разочарованието от него явно не беше чак толкова голямо, затова гледах и „50 нюанса по-тъмно”. 

50 нюанса по-клиширано 

Господи, какво клише! – си мислех почти през цялото време на филма. А клишетата в този филм са наистина много.

1. Крисчън Грей (Джейми Дорнън) разкрива част от миналото си, откъдето „надничат” майка наркоманка и баща насилник. Едиповият комплекс е психо елемент, залегнал в основата на много кино сюжети. Дори прекалено много. Като сапун, с който можеш да почистиш всички петна. Но колкото и по различен начин да се интерпретира, си остава все едно и също – влиянието на родителите като определящ фактор за бъдещия живот на детето.

2. Преглъщам с малко вода зародилия се кикот от следващите диалози. 

- Кажи ми какво искаш, Анастейжа?
- Искам теб.
- Какво искаш, Анастейжа?
- Искам те целия!

3. От миналото на Крисчън изплува още една тъмна фигура – Елена Линкълн (в ролята Ким Бейсинджър, която определено се справя добре с това да изглежда страховита, най-вече заради многобройните антиейдж процедури, които просто крещят „Трепери!”).

- Ти ме научи да се чукам, но тя ме научи да обичам!

С тази фраза Крисчън слага край на тихата война между Анастейжа и Елена. И в това нямаше да има нищо лошо, ако беше финал на любовен роман на Даниел Стийл. Но в „50 нюанса по-тъмно” някак ни се искаше да видим и чуем нещо по-сочно и-провокативно. А получихме... предложение да сложим джоджен на боба. Клише!

4. Хепиенд с рози и фойерверки

И за финал – предложение за брак сред множество цветя и светлинки. И отговор, изписан върху... Добре хайде, ще ви оставим сами да се насладите на това. 

Два нови персонажа разнообразяват действието така, както черният пипер прави от една обикновена „Маргарита” коктейла, заради който портфейлът ти остава празен, но нощта е наситена с изживявания. Новият шеф на Анастейжа и бивша сексуално подчинена на Крисчън са героите, които заплитат, разплитат и усукват действието със своето присъствие. Те са онези малки детайли, които превръщат платното в 3D визуализация. 

За онези, които си мислят, че ще погледат горещ секс – случва се само 4 пъти

Единия от които дори няма да го броя, защото си беше класическа мисионерска поза, която дори в „Малката булка” биха давали с повече детайли. И все пак има някои сцени със закачки, от които може да се възползвате на приближаващия Свети Валентин, като например носене на вагинални топчета на официално събитие, събуване на бельото в ресторанта, проникване с пръсти в препълнен асансьор и черешката на тортата – белезници за крака с твърдо окачване. 

Софткор ориентирана еротика с елементи на феминизъм

Дакота Джонсън  няма да получи Оскар за тази си роля, но едно трябва да й се признае. Успява да насити филма с много въздишки, прехапване на устни и погледи на кошута. След края на филма някак ти се иска да си купиш нещо меко, малиново и да го гушкаш, гушкаш... Или ако е вино – да го изпиеш на един дъх. Има доста сцени, в които тялото й е голо, а камерата се навира съвсем близо в лицето й. Красотата й остава е някак естествена, забелязват се и някои дефекти. Анастейжа не е лъскава глемър бейби и това ни кара да въздъхнем с облекчение, защото аман от фондьотен на килограми и фотошоп с часове.

„50 нюанса по-тъмно” ще се хареса на жените, които искат да са по-категорични. Онези, които си дават новогодишни обещания да бъдат по-смели, да поискат повишение и да не позволяват на половинката си да се държи гадно с тях. Анастейжа поставя своите условия. И този път играта се играе по тях. Посещение в Червената стая? Да, но по нейно желание. Вечеря? Да, но салата от киноа, не пържола.

Заслужава ли си? 
Да, ако искате да разберете как работят щипките за зърна; ако имате нужда от тръпка в стомаха, различна от стомашни киселини; ако сте приспали детето и имате 2 свободни часа; ако сте на 17 години или просто искате да яхнете вълната на нюансите.