Караваджо казвал в първите години на 17-ти век: „Всяка картина е глава на Медуза. Терорът може да се победи с образа на терора. Всеки живописец е Персей.” И Караваджо нарисувал Медуза.

От трите древногръцки горгони само Медуза притежавала в очите си смъртта. И вкаменявала с тях всекиго. Който успеел да сложи главата й в торбата си, щял да бъде провъзгласен за „господар на ужаса”. Митологичният герой Персей не я погледнал, а използвал своя щит като огледало – когато щитът върнал образа й, Медуза сама се вкаменила.

Според антрополозите, които като археолози разкопават пластовете на митовете, Медуза всъщност обозначава застиналото в terribilis rictus (от лат. - ужасяващия смях на невидимото за мъжете раждане) пубисно лице. Когато момчето открие обградената от косми вагина, откъдето, раждайки се, е излязло, то скача във „вкаменяването на ерекцията” (по Паскал Киняр, „Секс и ужас”). То е едновременно ужасено и фасцинирано - не може повече да откъсне погледа си от нея. Може би оттам тръгва и първичното желание у мъжа за плячкосване на женското тяло – импулсът за насилственото му похищаване, садистичната основа на нежността.

Думата „уникален” девалвира напоследък благодарение на разточителното й използване в публичното говорене, но един от най-силните броеве на сп. „Жената днес” бе наистина уникален, защото в него жертви и насилници говореха в прав текст – отвъд разбираемия срам и страх, без скалъпени алибита – за своите унижения и грехове, свързани с насилието. А това се случва много, много рядко в днешните т.нар. лайфстайл издания.

„...Бях изнасилена. Смисълът на тази изповед е да ви разкажа за ада. Но и да ви кажа как се излиза от там. За „тези неща” трябва да се говори открито и с истинските думи – нищо, че е болезнено и грозно. Знам, че много жени ще се познаят в този текст. Знам и, че ще замълчат. Знам, че мъжете ще се почувстват зле. Но и на една жена само да успея да помогна да се излекува, и само на един мъж – да я разбере, значи си е струвало да ви обезпокоя с разказа си за Тъмното”, написа преди време в този брой Анна Димова – чест и любим автор в „Жената днес”. Тя беше нашият Караваджо и нашият Персей, „господарят на ужаса” – наред с всеки от останалите ни автори по мрачната тема. Защото насилието може да се победи само с образа на насилието. Всяко негово изобразяване (в картина или текст) е глава на Медуза. Ала са ни нужни кураж и откровеност. И прошка накрая.

Все някога трябва да простим, ако сме били в ролята на жертви – и на насилника, и на самите себе си. За да затворим вратата.