Отварям “Жената и нейната дълбинна психология” на Пиер Дако (ИК “Колибри”, 1999), за да науча нещо повече за жените, а попадам на безценен пасаж за мъжете:
“…добре е да си припомним нуждата им от изява, от завоевания, от откривателство, вродения им чергарски дух, страстните им прехласвания, кроежите им, ентусиазма и успехите им. По света има стотици милиони подобни завоеватели-любители, изследователи на идеи през свободното време. Като деца те са били непоправими мечтатели, защото по-късно са се виждали творци и създатели на “нещо голямо”. И ето сега, с угаснали мечти, с неродено творчество, затрупано под папките с документи, анонимните машини, началниците и дневните графици, те копнеят да дойде следващата неделя. Защото тогава ще си наваксат и пак ще потънат в детските мечти.
Сега седмица след седмица по 8 часа на ден те чакат да се изтърколят дните и нощите, да се стопи сивотата на кошмара; трудят се в името на малката къщичка, на малката баня, на малката пенсийка, на малката смърт. Но смътно си представят как, след като се пенсионират, отново ще се върнат в детството и най-сетне ще се отдадат на творческия труд, за който открай време мечтаят.
Така преддверието на живота и смъртта ще се слеят в едно и те ще преоткрият творчеството
Неделя е. Старите желания изплуват. Малки мехурчета, които нямат нищо общо с отколешните кипежи и вълнения. Но какво от това? Жан (или Иван – бел. ред.) майстори етажерка, Леон (или Любо – бел. ред.) човърка нещо по електрическата инсталация, Луи (или Димитър – бел. ред.) рисува пейзаж, Албер (или Ефрем – бел. ред.) довършва градинската стълба. Тя почти успява да стои права. По дяволите! Колкото и непохватни да са, тези дърводелци и електротехници, художници и поети, физици и зидари се стремят без изключение да откъснат малко време от дълбокия сън на ежедневието! “Хоби” – с тази доста глупава дума наричат своите занимания. Но тия занимания са вероятно единственото им увлечение, единственото откритие, което все още им е разрешено. Нека просто ги поздравим. Защото човек, който не създава нищо, е мъртъв човек. Единственото условие е тези мъже да творят, играейки си, да си играят, творейки, и да се забавляват...”
Та затова, жени, да поздравим нашите "неделни гении"!
Да ги оставим да се занимават, да се включим дори в заниманията им! Защото мъжът си остава едно възторжено дете, което се нуждае от нашето поощрение и съпричастност.
Вместо да го прострелваме в полет - да откликнем на ентусиазма му с ентусиазъм. Той ще го оцени, ах, как само ще го оцени.
А и ние наистина можем да разберем мъжете си само в случай, че собствената ни способност за творчество и игра е още жива. Понеже, както казва психологът Дако, дали мъжът създава нов разсад за рози, или се е заел да покорява космоса, качествена разлика няма.
