За силата на детската вяра и защо една най-обикновена бащинска целувка е по-силна от всичко - разказва ни Петър Донкин. Благодарим за изпратения текст. Ето как можеш и ти да се включиш в рубриката Вашият блог.
Дъщеря ми винаги, когато я заболи нещо - идва първо при мен. Ако е паднала и се е ударила, ми показва къде я боли, за да целуна мястото. "Ето тука боли!", казва тя и подава главица, ако си е паднала на главата, или ръчичка, ако си е паднала на ръката. Аз я целувам. И...О, чудо! Веднага й минава.
10 прилики между децата и автомат "Калашников">>
Понякога я боли коремчето. Тогава лечението отново е простичко - само си вкарвам показалеца в пъпчето й, като го завъртам по посока на часовниковата стрелка. Веднъж - два пъти...И, хоп! Готови сме - болката изчезва безследно! А аз съм един най-обикновен татко. Нямам никакви свръхестествени сили, с които да лекувам. Имам само едната простичка бащина обич, а дъщеря ми пък има само едната простичка детска вяра. И това е всичко. И това е достатъчно, за да се случват тези малки - големи чудеса. А те са си чудеса, защото съм виждал как дъщеря ми претърпява сериозни удари, от които със сигурност много я боли. Но една моя целувка винаги побеждава болката. И не знам какво точно е това. Може да се нарече самовнушение. Но аз го наричам Вяра.
Психологически речник на тийнейджърските изрази>>
