Благодарим сърдечно на Лили Белята за изпратения текст! Виж как и ти можеш да станеш автор при нас.
Не разбирам простолюдието и това е. Не е като да държа да проникна в закостенелите мозъци на ограничените хорица и тесногръдите еснафи и да схвана средновековно-комунистическата им мисъл, но все пак някои аспекти от мисленето и поведението им ме учудват. Защо ако мисленето ти е нестандартно и не се бориш за същите неща като тях, задължително трябва нещо да не е наред в личността ти?
"Не искаш да се обвързваш и не ти трябва любов?!" Страх те е да не те наранят. Някой те е наранил или бракът на родителите ти е бил катастрофален и те е страх да не те сполети същото. Ми не, изобщо никой не ме е наранил, нито би могъл, а и изобщо не ми е работа наште, с кой правят секс. Просто съм "самосиндикат" - не обичам да се съобразявам, не обичам да правя компромиси, прекалената близост ми е досадна, прекалено много си ценя свободата. Аз съм такава - саможива, самонадеяна, самодостатъчна, самовлюбена.
Като се определяш с толкова прилагателни, които съдържат "сама" е най-удачно и приятно и да си сама, без досадни връзки. А и моногамията не е естествена. Защо изкарват всяка жена, която обича секса и е полигамна и не й дреме да го прави, с който си иска и както си иска, курва/ проститутка? Да, това е широко разпространено сред незадоволените/ фригидни смотли, нали за тях сексът е задължение или способ да задържат един мъж? Проституцията е професия, сексът без ангажименти - забавление. Защо като една жена прави секс без ангажименти трябва да се чувства използвана и захабена? Колко проучвания и колко статии има за ползите от секса... Или само сексът във връзка е полезен за здравето, а полигамията е упадък?!
Хаха... А и защо всички проповядват остарял морал, досадни нравственни ценности и никому ненужни добродетели? Защо просто не си съществуват скучно и мизерно спрямо тях без да лаят срещу хората, които си живеят живота? Другото е никакъв синхрон между думи, мисли и дела. Колко от върлите моралисти живеят "разпасано" и "разхайтено", но не си го признават и проповядват глупости? Ама нали с думите си са платили "данък обществено мнение", никой няма да ги съди, няма да ги сравни с "пропадналите" личности, на които се възмущават? Какво значение имат делата им? Колко от консервите и еснафите са недоволни от живота си? Ама като им го кажеш отварят усти като на гладно гардже пред майка си и грачат колко пълноценно, стойностно, истинско и щастливо е съществуването им. Нима? И ти обясняват, че макар и интересен, бляскав и шумен твоят живот е празен, безпътен и безобразен. Нека е такъв, ама нали съм доволна от него? "Не искаш деца?!?! И изобщо дори не ги понасяш?! Ами, че как - децата са най-хубавото нещо на този свят, смисълът на живота. Ако нямаш деца ще умреш сама и няма да има кой да плаче за теб." Ама, длъжна ли съм да искам деца и да ги обичам? За мен не са най-хубавото нещо на този свят, а досадни гадини. И трябва ли да родя или да се обвържа, защото обществото очаква това от мен и за да не умра сама?
Какво ми пука дали ще умра сама? Така или иначе ще бъда умряла? Това, че някой плаче за мен няма да ме върне. "Направо имаш психически отклонения и си за лудница и усмирителна риза. Незабавно потърси психиатрична помощ!" Да бе, като не драпаш за техните глупости си нещастен, травмиран, психично болен и не знам си какъв. Сигурно е по-лесно да се направиш на Фройд и да си мислиш, че нещо не е наред, отколкото да признаеш, че има и "такива пропаднали хора, на които това им харесва." И ако харесваш себе си и се радваш на живота си и не се страхуваш да изразиш позицията си и да се откроиш от тълпата, значи избиваш комплекси и търсиш внимание. А всъщност тези с комплексите са те, а и достатъчно се занимават с теб, като че ли си нямат друга работа и по-важни занимания.
Аз ще си живея моя живот такъв, какъвто е - "празен и безпътен" и ще продължавам да си бъда все такава "пропаднала" личност. Ще имам кариера, вместо семейство. Ще гледам животинки вместо хлапетии. Всичко ще се върти около мен и ще ме вълнуват само маниите ми. Ще бъда ексцентричка, която ограничените и обиконовени хорица смятат за луда. Но няма да бъда нещастна, че живея както обществото очаква от мен, а не както искам. Няма да плащам данък обществено мнение и няма да съжелявам, че съм пропуснала нещо от страх да не ме отхвърлят еснафите. Да, няма да имам това, което грее простолюдието и няма да разбера "истинските им човешки радости" (изобщо не ми и трябва), но имам смелостта да се откроя от тълпата, да живея както на мен ми харесва, имам вътрешна свобода и това, никой не може да ми го отнеме.b
