Светла Грънчарова е една от най-известните български манекенки от близкото минало. След дълги години работа на модния подиум, точно когато е изживявала най-приятните периоди от живота си, неочаквано се запознава с коварната болест, наречена рак. Въпреки почти 70-те си години, тя е винаги усмихната и с позитивен поглед към живота.

За да се пребори със заболяването, избира като най-правилно място за лечението си Турция. Първо й правят изследване и диагностика на неопределеното образувание в белите й дробове. След това, с цел да се определи стадия на раковото заболяване, се извършва Медиастеноскопия(mediastinoscopy). След извършените анализи се установява, че метастатичното заболяване е засегнало само една област. Решението на лекарите в Турция е четири курса химиотерапия, която в последствие дава положителни резултати. Следва отстраняване на туморното образувание...

Днес Светла Грънчарова ходи на периодични контролни прегледи, където следят за нейното състояние и се радва на живота...

Изглеждате много бодра и свежа, полагате ли по-специфични грижи за здравето си?
Като цяло, не мога да кажа, че отдавам сериозно внимание на здравето си. Дори към рутинните периодични прегледи се отнасям доста небрежно и рядко се подлагам на тях. Подобно беше отношението ми, докато почувствах неразположение в резултат на сърдечно-съдово заболяване.
Никога не съм имала проблем с теглото си, нито съм спазвала режим за сваляне на килограми, нито е имало някакви трудности, свързани със здравето ми. Пуших по две кутии цигари на ден в продължение на 40 години. Преди 13 години ги отказах.

Как се стигна до диагностика на проблема, свързан с рака?
След като оперираха сърцето ми, редовно ходех на рутинни прегледи. По време на един от тях, в белия ми дроб случайно откриха признаци на неопределено туморно образувание - някои от стойностите на кръвта ми бяха по-високи от нормалните, затова в последствие ми направиха някои рентгенологични изследвания. Тестовете окончателно установиха наличието на туморно образувание.

След диагностицирането, защо избрахте Турция за лечение, а не Вашата страна?
Най-важното нещо за един пациент е доверието му към лекуващия го лекар. Предприех проучване за лечението си в чужбина, защото не можах да се доверя на конкретен лекар в моята страна. Щастлива съм, че след упоритото търсене попаднах при лекар, към когото изпитвам безкрайно доверие. В България не можаха ясно да диагностицират болестта ми. Там откриха тумор в белите дробове, на който размерите бяха неопределени, а и диагнозата не беше съвсем ясна. Това е и причината да започна проучвания за други здравни центрове. Така се спрях на Анадолу Медицински Център за второ мнение, където в последствие реших и да получа необходимото лечение.
След направата на необходимите тестове, се определи диагнозата ми и се планира бъдещото лечение, което започна с четири курса химиотерапия. След приключването й и в резултат на контролните изследвания, беше решено, че се е създала подходяща среда за операцията. По време на нея, една част от белите ми дробове и болните лимфните възли бяха премахнати.

Как премина процесът след операцията?
След завръщането в България имах проблем, изразяващ се в трудност по време на вдишване и издишване на въздуха, и по време на физическо натоварване. Но една седмица след операцията се чувствах толкова добре, че никой не вярваше, че съм претърпяла операция.

Как приехте диагнозата?
Чувствата ми бяха объркани, действах напълно интуитивно. Когато ми поставиха точната диагноза, не можах да повярвам. Мислех си за най-лошите възможности и изпаднах в голямо отчаяние. Но за щастие, всичко мина добре, даже много по-добре, отколкото се надявах. Въпреки това, дори дълго време след операцията, се случва отново да се отчайвам. През следващите две години контролните ми прегледи ще бъдат по-чести. И всяка контролна процедура, за мен и за всички мои близки, е изпълнена с вълнение и страх относно резултатите от нея.

Как преживяното промени мирогледа Ви за света и начина Ви на живот?
Имах прекрасен живот преди да се появи болестта - щастлив брак, обичана работа, дете. Промених изцяло гледната си точка за живота – затворих се в себе си, сънят ми стана неспокоен. Въпреки това, все още продължавам да раздавам големи усмивки с поздрава "здравей" на хората около мен, защото вярвам, че заедно с моето семейство ще преодолеем всичко това и ще имаме светло бъдеще, без да се притесняваме за здравето. Съпругът ми беше с мен на всеки етап от лечението. Винаги чувствам духовната сила и емоционална подкрепа на дъщеря ми и внука ми. Това е, което ми дава сили – всички упорито ме подтикват да се смея и никога да не падам духом.