Има една държава, където мъжът самотник (и чужденец) е Господ. Може да е последният мухльо от N-ското скандинавско село, може да е задръстен австралийски фермер или пък затлъстял руски новобогаташ, но в Тайланд ще му се кланят като на Буда. Само да пристигне с парите и прищевките си.
Азиатската перла е рай, разбира се, за всекиго – бил той мъж или жена – и е вълшебно място за семейно летуване. Но за мъжа има специални екстри и неустоими изкушения. Цялата туристическа индустрия е впрегната да ви направи щастливи, да ви разсее, отпусне, да ви накара да забравите задръжките си. Туризмът е основен поминък заради климата (когато в Европа и азиатския Север е люта зима, тук е жежко лято), заради екзотичната флора и фауна, заради белите пясъчни плажове и топлия Индийски океан, заради златните храмове и дворци. Но именно секстуризмът прави Тайланд необичаен и го отличава коренно от “събратята” му с подобни културни и природни забележителности.
Тук наемането на местно момиче – за нощ, за уикенд или за седмица-две – е сведено до най-обикновена услуга като рент-а-кар. Брошурите и специализираните туристически списания по хотелите са пълни с обяви на фирми, които предлагат “най-красивите момичета за ескорт на чужденци” или пък за “масаж в стаята на клиента”. Изцяло от волята на въпросния клиент зависи дали масажистката/компаньонката ще смени ролята си и ще добави секс като “принадена стойност” към услугата.
В същото време някак не можеш да наречеш това проституция – отсъства онова хладно дистанциране и броене на минутите до края на сеанса, характерни за западната платена любов ниска категория. От очите на тайландската жена, която се продава, струи топлина, всеотдайност и обещание за неподозирани наслади. Западните мъже идват, за да си купят парченце от автентичната източна любов, която тук е издигната в култ и превърната в изкуство. Тя наподобява малко на жертвения ритуал от дълбока древност, в който девственици и омъжени жени се отдавали край храмовете на случайни минувачи. Заради тази магия в Тайланд май е изключение да си наемеш момиче само за една нощ. Самотният турист обикновено остава до края на ваканцията с онази, която е избрал уж за кратко.
Твърдят, че сексуалното преживяване с тукашна жена не подлежи на описание. Обучавани с векове в изкуството на любовта и масажа, местните момичета с лекота напипвали точки по тялото, непознати за европейките, и така правели мъжете едва ли не свои роби.
Вечер крайбрежната улица в курорта Патая прелива от смесени двойки (бял мъж-тайландка). Те се разхождат хванати за ръце, гледат се любовно, пият бира или фреш в заведенията из пешеходната зона, вечерят в ресторантите за морски деликатеси... После отиват заедно в някой от “розовите” барове, където други кръшни момичета само по силно изрязани бански танцуват на подиуми или край колове.
В Патая има различни начини да си наемеш спътница – по телефона, в хотела, където задължително има цяло ято масажистки, или просто на улицата – в безбройните открити барове, подредени като по конец един до друг. Сядате, поръчвате си питие, зяпате хубавиците зад плота – те чуруликат край вас, а вие избирате (всичките са с номерца). Ако сте припрян, питате за цената. Изкача сводник, казва ви “на нощ 2000 бата” (или около 60 долара). Вие се пазарите. Можете да смъкнете поне наполовина, понеже всичко в Тайланд подлежи на пазарлък, включително и стойността на плътта. Хомосексуалистите впрочем също имат богат избор. Гей мъже от цял свят се стичат тук, за да се отдадат на същите забавления като хетеросексуалните. Хванатите за ръце мъже са честа гледка, а травеститите са една от най-прочутите атракции на Тайланд. Техните кабаретни програми са натруфени, скучновати и на ръба на кича, но събират огромна публика, защото изумително красивите танцьрки в тях до една (един?) са травестити. Можете да ги различите от натуралните жени само по един начин – като ги гледате внимателно в гръкляна. Анатомично присъщата на мъжете адамова ябълка е единственото нещо, което не може да се оперира и прикрие.
Друга рядка атракция са заведенията със секс на живо. Те са забутани по мазетата и задните улички. Обстановката в тях е спартанска, почти мизерна. Климатикът е надут докрай и спокойно можеш да умреш от студ в летните си дрехи. На нисък подиум голи момичета демонстрират една след друга пред изумените погледи на публиката невероятните способности на женската мускулатура. С безстрастни физиономии вадят от влагалищата си навързани на връв бръснарски ножчета, звънчета, топчета за пинг-понг, духат свещи с тръбичка и пукат балони, изстрелвайки фунийки. Най-големия майсторлък демонстрира ветеранка на около 50 години (може да е и на повече – на азиатките годините не им личат), която отваря бутилка кока-кола с вагината си. Кулминацията на “шоуто” е коитус интеруптус между тайландец и тайландка, които изглеждат като оживели пласмасови манекени. Те разиграват преди очите ви едва ли не всички пози от Кама сутра, но еротиката напълно отсъства. Има просто “гола акробатика”, която те държи толкова хладен, колкото и климатикът.
Много по-голяма тръпка се усеща в гмежта на крайбрежната улица – там белокос англичанин купува рози и ги подарява на младата си мургава избраница, як червендалест швед обкичва с гирлянди от орхидеи главата, шията и ръцете на дребна тукашна хубавица. И това не е случайно – цветята са част от начина на живот в Тайланд и имат свой език. Пазарът на цветята е едно от най-живописните места в столицата Банкок. В продължение на километри, върху стотици сергии са изсипани всички цветя на Азия – лотоси, рози, франджипани, гардении, орхидеи, жасмин... Продавачки търпеливо нижат гирлянди на големи игли - цвят по цвят, листо по листо – на местния език ги наричат “пуанг малай”. С тях кичат гостите за добре дошли, украсяват домовете по време на празници, почитат различните божества – вместо със свещи.
От туристическите забележителности най-много заслужават вниманието ви две – храмовият комплекс с Изумрудения Буда и разходката с лодка по каналите на река Чао Прая. В пищните будистки пагоди се влиза винаги бос, късите поли и шорти са забранени. А обиколката из “тайландската Венеция” е наистина незабравимо изживяване. Особено колоритна е гледката на “Плаващия пазар” рано сутрин – с неговата суматоха, гмеж и глъч, изобилие от стока (морски дарове, плодове, зарзават) – направо в лодките на търговците, наредени плътно една до друга като подвижна платформа. По бреговете на каналите може да се види един друг, почти пасторален живот, коренно различаващ се от бесния ритъм на 10-милионния град отвъд реката с неговия трафик, динамика и смог.
За туриста е важно да помни няколко неща: да не пие вода от чешмата, да не яде от улицата, да се пази от джебчии, ако ползва градския транспорт, и да се пазари до откат. Защото пазарлъкът тук си е национална традиция. Една от задължителните спирки по пътя е нощният пазар Пат Понг, а задължителният превоз дотам е с “тук-тук” – открита моторизирана рикша за 3-ма или десетина души.
