Мъжете, струва ми се, още не са осъзнали размерите на бедствието. Заблуждават се, че жените днес мислим еманципацията от тях все така главно по линия на секса. Отдавна отметнахме с чавка в дневниците си заветното равноправие в леглото, сутиените са изгорени и реабилитирани, кухните са опустели, хладилниците са пълни с полуфабрикати и поръчана по телефона храна, а кръчмите са пълни със сами жени: дълги вечерни маси, отрупани с вино, бира и фасове, над които се стели гръмък женски смях...
Хиперболизирам, разбира се. Но наблюдаваме феномен. Един особен вид градска жена, на 30-40-50 години, все-още-неомъжена или вече-разведена, с деца или без, която прави тиха революция. Харесва парите дори повече от секса. Ужас!, - ще се възмутят мъжете, -
взеха ни и тази играчка!
Все повече жени вместо да търсят съпруг отчаяно и на всяка цена, искат друго - пари, собствен дом, професионален хоризонт, забавления, финансова и житейска независимост, постигнати с техните си ръце, ум и талант. Не че партньорството е лошо, но отказват да правят компромиси (в името на децата или заради данък обществено мнение). Което не значи, че детронират любовта. Просто предпочитат да са материални, вместо сантиментални момичета. За тях парите са либидо, мощен стимул, новооткрита свобода, действие, „глагол” - както ги нарича Михаела Петрова, една от постоянните ни авторки в „Жената днес”.
Впрочем този вид еманципация през парите проповядва още Вирджиния Улф в прочутата си книга „Собствена стая” през 1929 г. „Ако иска да твори, жената трябва да разполага с пари и със собствена стая с ключ на вратата”, пише тя.
И още: „Историята на мъжката съпротива срещу еманципацията на жените изглежда далеч по-интересна от историята на самата еманципация. От време оно мъжете са твърдели: не умееш това, не умееш онова, - и жените е трябвало да опровергават, да преодоляват... Може да ми възразите, че съм придала прекалено голямо значение на материалните неща, но парите са сила, върху която си струва да поразсъждаваме, а онази стая със собствен ключ означава, че ние трябва да имаме куража да мислим за себе си. Интелектуалната свобода зависи от материални неща. Творчеството пък зависи от интелектуалната свобода. А жените винаги са били бедни - откакто свят светува... Надявам се да успеете да си набавите достатъчно пари, които ще ви позволят да пътувате и да се шляете, да разсъждавате върху бъдещето или миналото на света, да мечтаете с книга в ръка, да се разхождате по улиците, оставяйки въдицата на мисълта да потъне дълбоко в потока...”
