Футболна паста "Болонезе"

Колежките от Ladyzone.bg започнаха да коментират мачове! Така-а-а-а... На предизвикателството трябва да се отговори достойно и от sport.btv.bg веднага сме готови да отвърнем на жените с успешна точка в тяхното поле =)

Вдъхновен от победоносния поход на любимата ми Италия на Евро 2012 и въпреки че испанците заслужено биха, аз все пак решавам да предложа контраудар на мацките от "зоната за жени" - ще се развихря в кухнята и ще сготвя нещо типично италианско.

Какво по-типично от пица и паста? Спирам се на второто, тъй като за момента кулинарните ми умения са стигнали апогея си с готвенето на паста. Съгласете се, че в сравнение със сандвичи, таратор и пържени яйца, които са традиционна сила в мъжката кулинария, пастата си е 6-7 нива по-нагоре :)

Италия е страната, която е пленила цялото ми семейство като че ли от цяла вечност, и всяка година се стараем да ходим веднъж някъде на Апенините. Любовта ни към адриатическия средиземноморски южняшки живот на италианците сякаш е вкоренена вкъщи и сме фенове на всичко италианско - от храната до футбола. Или обратното - от футбола до храната. Както ви е по-удобно :)

Не мога да правя всякакъв тип паста - моята любима е болонезе. Или поне е такъв вид, не е класически болонезе, но в соса преобладават доматите, които са ми слабост - "суго ди помодори".

Това е семейната рецепта на моя приятел Марко от Тоскана, като почти не съм си позволявал побългаряване - толкова типично за италианската храна, предлагана у нас.

Много е важно приготовлението преди готвенето: обличам си белия потник от Генуа, върху който грее със сини букви надписът ITALIA, а трибагреникът със зелено, бяло и червено присъства скромно отпред и отзад. Слагам и престилката за готвене (дар от баба Пепи), с която се вдъхновявам, когато готвя нещо с домати. Които са ми слабост, както вече казах ;)

Приготвям продуктите, за които ще използвам новия ни кухненски робот - лук, моркови и гъби. Честно казано, ако не е кухненският робот, не знам как бих се хванал да правя каквото и да е. Представяте ли си да почна да режа лук и моркови на ръка? Да, да ;) Или пък да стържа краставица за таратор на ренде... Не! Аз съм човек технически! И след като старият кухненски робот започна вече сериозно да ръмжи и недоволството му от това, че го караме да работи, се усилваше с всеки изминал път, логично стигнахме до покупка на по-млад от него модел, готов за нови предизвикателства в кухнята.

Веднъж реших да готвя тази паста, когато бяхме на гости. Оказа се, че нямат кухненски робот. Та беше впрегната всичката налична женска жива сила, за да ми помогне за нещо, което правя за около минута и половина на робота сам-самичък без женска помощ.

Сега ще ползвам нашата нова придобивка за пръв път, така че ми е нужна книжката с инструкциите - кое къде влиза и как се ползва. Този е сериозна машина, не става лесно. Успявам да сглобя джаджите и победоносно пускам глава лук, срязана на две. Да, но отдолу излиза под формата на ... сок! Хм, нещо не е наред. Почвам да разглобявам, но докато успея да стигна до приставката, лученият сок дотолкова ме е натъжил, че почвам да роня сълзи, все едно любимата ми Фиорентина отново е обявила фалит.

Ахааааа! Victory! 8)  Явно съм сгрешил приставката! За морковите пробвам друга - yes, за точно 5 секунди двата моркова са "рендосани". Гъбите също са готови след още 5 секунди. Знаех си аз, че тоя кухненски робот, макар и немска машина, не може да ми се опре! Че те и германците на Евро 2012 бяха непобедима немска машина, но щом срещнаха Италия, бяха разнебитени.

Насочвам се към котлона, където покривам дъното на нагорещената тенджера с олио от гроздови семки. Така ме съветва майка ми, която е специалист по здравословно хранене, защото слънчогледовото олио и някои типове зехтин стават канцерогенни при висока температура, доколкото си спомням. Та слагам аз подобието на настърган лук, след малко добавям и гъбите, а после идва ред и на каймата. Разбърквам упорито, изчаквам, пак разбърквам, пак изчаквам, пак разбърквам. След 5-6 минути добавям морковите, слагам и две скилидки чесън, нарязан на дребно, а след още 5-6 минути добавям и доматено пюре.


Е, оригиналната рецепта на Марко е само с домашни продукти, но днес ще ползвам купешки домати - пюре и на парчета. Отваряйки консервата, част от доматите се озовават на пода. Успявам да изчистя, докато в тенджерата къкри, след което идва ред и на малко червено вино. Количество, достатъчно да изцапа пода стабилно, се изгубва в миг по пътя от бутилката до тенджерата, след което се налага отново да чистя. Започвам да си мисля, че част от феновете на Германия ми имат зъб и са впрегнали нечисти сили да ми пречат на готвенето заради радостта ми от класирането на Италия на финал на Европейското!


Добавям около 600 гр смлени домати и оставям на тих огън, след което започвам да се занимавам със самата паста. Там нещата стават лесно - водата завира, слагам хималайска сол, все пак готвим малко по-здравословно, добавям пастата и лъжичка от олиото от гроздови семки.

20 минути по-късно - воала! Пастата и сосът са готови. По принцип италианците ядат пастата полусурова. Което ми изигра лоша шега веднъж във Верона, когато едва изядох порцията, която си бях поръчал. Аз все пак обичам малко по-сварения вариант, като имам специална техника, за да разбера кога е готова. Взимам едно парче от пастата, която ври, стискам го между палеца и показалеца и ако тъкмо почва да се разкашква, значи е време за ядене :)

Добавям на сугото черен пипер и пресен босилек, който си отглеждам в саксия на терасата, изцеждам пастата от тенджерата и поднасям, поръсено с щедро количество пармезан, на щастливата ми половинка, която поне веднъж в месеца съм отменил в готвенето :)