Дойдох в София, за да уча и останах да живея тук. 20 години по-късно пък си останах вкъщи като (почти) всички хора по света, защото се случи световна пандемия. Стоях на терасата с малката си дъщеря и гледахме един клошар, който ровеше в контейнера. Тя ме попита защо той не е като нормалните хора. Казах й, че той е нормален, като мен, като нея. И че иска същото като нас – да е нахранен. Дъщеря ми може и да мисли, че имах предвид само остатъка от баничка, който човекът държеше в ръка. Всъщност много исках да й обясня, че в тази ситуация извън нормалното всички искахме да знаем, че в живота ни има смисъл, храна и новото, по-хубаво ще дойде скоро.
Давал ли си си обещания в 23.59 часа на 31 декември? А започвал ли си от нулата нова връзка или нов живот в празен апартамент? Да. И аз. Но ако след всеки декември идва януари, то през 2020 за първи път се случи нещо неподозирано, което отвя съзнанието ни (и довя несигурност). Хора си останаха вкъщи, дядовци гледаха внучетата си през прозореца, улиците и парковете опустяха... Обяви се световна пандемия и в нея имахме цялото време на света, за да поседим в тишината на обещанията си и сред думите на най-близките си.
И когато стана задължително все да сме с маски, сякаш останахме най-много по себе си. Защото това ни накара да осъзнаем колко незначително е да имаш гел лак на ръцете си, а да не можеш да прегърнеш най-близките си с тези ръце.
С отпадането на ограниченията поставихме знак за равенството между СЪМ и ЩЕ! Защото обещанията се дават само ако наистина ще ги изпълниш. Иначе са просто празни думи, които не струват дори колкото половин баничка, извадена от контейнера.
Лесно е! 5 обещания, за да бъдем най-доброто себе си, отваряйки сетивата си като никога преди.
Обещание за любовта
Моята приятелка се раздели с мъжа си месеци преди наложената карантина. Ако я беше изкарала, затворена заедно с него, сега до мен щеше да седи една тъжна и неуверена жена. В 2 посред нощ пием вино и се смеем с глас. До мен е една жена, която е обичана от нов мъж, намери си нова работа и счита, че най-страшното е било точно преди да скочи. Ако си достатъчно смел, след това всичко се подрежда.
Ако нещо или някой не дойде в живота ни, значи нямаме нужда от него. Не е бил добрият избор или ни чака нещо много по-добро. Всяко вкопчване в мисъл, вещ или човек товари. Всяко повтаряне как нещо липсва в живота ни, прави тази липса още по-голяма и осезаема. Заслужаваш някой, който мисли, че си му твърде важна, за да те изгуби. Не приемай да си втора, да си само понякога. Защото любовта е твърде голяма, за да се скрие в тишината и твърде лакома за усещания, за да се задоволи с трохи.
Обещание за работата
"В обедната почивка отидох до съседния офис, защото исках вече да работя за тях!" - тази фраза ми действа по-отрезвяващо от кофа с ледена вода. Как така спонтанно ще отидеш, ще питаш, ще се променяш!? Това е работа, не трябва ли да мислиш, да решаваш, да планираш, да избираш!? Тези мисли са забити в мозъка ми като пинчета в коркова дъска и сигурно затова вече 10 години съм на едно и също място и честичко си мрънкам.
Ако тази работа не ти харесва – напусни я. Ти не си дърво. Можеш да си тръгнеш по всяко време.
Обещание за семейството
Бяхме се събрали на вечеря 3 приятелки и едно бебе. Една от нас никога не беше опитвала миди. И не беше бебето! Опитах се да опиша вкуса им, но вкус не се описва - той се опитва. По света има толкова интересни подправки - заатар, майорана; изкусителни аромати - на пукана люта чушка или на карамелизирана захар; кулинарни техники и нестандартни комбинации, че на фона на всичко това би било ужасно скучно да ядете само пиле с ориз.
Силно усетихме липсата на иначе досадния въпрос от мама „Днес яде ли?“. И съвсем естествено си обещавахме поне два пъти седмично да приготвяме вечеря вкъщи и да се събираме всички около масата. И не забравяйте да слушате думите на мама, а не да покриваме ушите си със слушалки и любима музика.
Обещание за сърцето
Всяка сряда, в 6:00 се уча да медитирам. Трудно ми е да се разделя с удобното легло в този ранен час, но след това ми е много лесно да благодаря на себе си за най-добрия начин, по който е започнал денят ми.
Да усетиш красотата на това, което имаш в момента и винаги да си отворен за по-хубаво, но с леко и спокойно сърце - това е начинът животът да е такъв, че да искаш да му се усмихваш. Защото всичко, от което имаме нужда, наистина ще си дойде при нас.
Обещание за страховете
Веднъж наблюдавах дъщеря си, която цял ден се спускаше по пързалката по корем. Реших, че така й е интересно, но все пак я попитах защо го прави. "Страх ме е да гледам от високото!", ми каза. "Има само един начин да преодолееш това, от което те е страх - правиш го", й казах. Вече се спуска. И много й харесва.
Говорейки за нещо, и то със страх, ние го усилваме, изпълваме го, даваме му енергия и сила. И то расте. И всеки ден става част от нас. За какво искате да говорите и какво да стане част от вас – вирус или успех? Човек никога не знае от какъв по-лош късмет го е спасил лошият му късмет.
Както пее Пеги Лий в "It’s a good day..."
Yes, it is a good day for singing a song, And it is a good day for moving along Yes, it is a good day, how could anything go wrong, A good day from morning till night.
