Може и да съм само керамика върху чаша, но съм най-готината магарица на света. Имам си дори история…

На миналата Коледа бях подарък. Шокирах бъдещата си собственичка, която отваряйки подаръчното пликче, възкликна: „Олеле, това магаре ли е? Мило, аз магаре ли съм, че ми подаряваш такава чаша?”. Отговорът не закъсня: „Не, мило, това е магарица, ти си моята магарица!”.

И бях обичана, заживях в офиса. Бях пазена ревностно. Собственичката ми даде на всички да разберат, че аз съм частна собственост и никой не бива да пие сутрешното си кафе в мен. Нито дори следобедното си мляко с какао.

Един ден претърпях злополука. Чистачките почистваха и ме блъснаха на земята. Това е единственият момент, в който се почувствах просто като керамика. На земята, разпиляна на парчета.

Последва опит за моето спасяване с С200 и няколко чифта сръчни ръце, но за жалост, както казах вече, беше само опит за спасяване.

Съвсем скоро заживях нов живот. Намериха ме на едно изложение в НДК. Вече не бях подаръкът от милото, а красив жест на една колежка на моята собственичка, която ме откри съвсем случайно.

И да знаете – продължавам да очаровам офиса със своето присъствие!

Ако искате да знаете повече за моите създатели – те са gappa handmade.