Безброй кутии с шоколадови бонбони и огромни букети с червени рози - подобни покупки безспорно се наложиха като символ на Деня на влюбените. При това дотолкова, че в последните години Свети Валентин сякаш се превърна в източник на печалба. Първоначалната идея за любовта и красивите романтични отношения отстъпи назад, давайки превес на комерсиализацията.
Превърна ли се Свети Валентин в стратегически маркетинг и корпоративна златна мина?
- Всичко започва през 19 век, когато големите компании намират начини да се възползват от любовта чрез стратегически маркетинг. Така стартира бумът на поздравителните картички, последвани от шоколада и цветята, а след това и бижутата.
- През 80-те години на миналия век лозунги като "Диамантите са завинаги" превръщат Свети Валентин в първокласен период за продажби за магазините за бижута.
- Днес Денят на Свети Валентин е индустрия с над 25 милиарда долара, която обхваща всичко - от луксозни подаръци до изискани заведения за хранене, пише Еduyush.com.
Така за мнозина натискът да изразяват любовта чрез подаръци води до известно напрежение. Хората се чувстват длъжни да харчат пари за резервации за вечеря, цветя и бижута, които често не съответстват на бюджета им. Това от своя страна пък, предизвиква разочарования и конфликти.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
И събитие като Свети Валентин, оказва се, че може по-скоро да навреди на взаимоотношенията, отколкото да ги скрепи. Идеята за "перфектен празник" често създава очаквания с високи залози, поставяйки отношенията под напрежение. Например единият партньор може да изисква голям жест, докато другият предпочита нещо значително по-скромно. Често хората се чувстват принудени да изразяват любовта си чрез екстравагантни прояви като скъпи подаръци, дори ако това не отразява тяхното възприятие за връзка.
Голямо влияние в тази насока оказват и социалните медии.
Те представят подобни празници като сложни, пищни празненства или като пътувания непременно до далечни и скъпи дестинации - нещо, което може да накара двойките да се усъмнят в качеството на връзката си.
Затова важно, според експертите, е хората да се фокусират предимно върху комуникацията и взаимното разбирателство. Което в крайна сметка е и най-важно. И така да намалят социалния натиск от подобен тип събития. Насърчаването на споделената отговорност и взаимното оценяване създава по-здрави и балансирани взаимоотношения.
И в крайна сметка, най-значимото нещо на празник като Деня на влюбените е просто да кажем на човека до нас: "Обичам те". Това е красив израз, който звучи невероятно независимо от езика, на който го произнасяме.
- Немското "ich liebe dich" например, буквално е упражнение за контрол на езика.
- Холандското "ik hou van jou" почти звучи по-скоро като заплаха, отколкото като признание за обич, пише шеговито Deutsche Welle.
- Френският език пък поставя "теб" в средата на израза - "je t'aime".
- Полската граматика, подобно на българската, позволява самоотверженото изцяло изоставяне "аз": "Kocham cię".
- Признанието в любов на турски пък може да е по-дълготрайно, но няма как да не стопи сърцето: "Tutmak istediğim el senin elin. Duymak istediğim kalb senin kalbin. Öpmek istediğim dudaklar senin dudakların." Това означава приблизително нещо като: "Ръката ти искам да държа, сърцето ти искам да чуя и устните ти искам да целуна".
