"Василе, жена ти ще те бие, задето не си се прибрал при детенцето. Кажи й, че Лолова е май малко луда. Оправдай се с мен, наплюй ме" – това ми казва актрисата, докато се разхождаме около 9 вечерта по Моста на влюбените, за да разгледаме фотографската изложба с нейно участие. Малко по-рано й бях споделил, че не гледам телевизия, защото съм с малко дете, и така тя разбра за семейните ми ангажименти.
Но нека започна отначало и да ви разкажа как се озовах под ръка с гранддамата на театъра ни в една от последните топли есенни вечери.
Татяна Лолова е една от известните личности, участващи в проекта на издателство Colibri "Моста на влюбените в книгите". Това са 58 кадъра, запечатали популярни лица с книга в ръка, а конкретният повод е 25-годишнината на издателството.
На представянето на изложбата в клуб "Перото", в НДК, Татяна Лолова привлече най-много медиен интерес. Изчаках по-напористите колеги с камери да направят интервютата си и попитах актрисата:
"Може ли два-три въпроса?"
"Ама вие колко човека сте с по два-три въпроса?" – отговори в характерния си стил фурията на българския театър (и кино, разбира се). „Айде, свършете си всички интервюта и ме разведете, разходете ме по моста да видя изложбата и после ме оставете на едно такси” – предложи ми тя, като изобщо не очакваше да се съглася. Аз обаче веднага приех.
Така получих уникалния шанс за 40-минутна разходка с Татяна Лолова. Два тигела по Моста на влюбените, по време на които срещнахме и други актьори, участващи в изложбата. Спираха ни познати и непознати. С актриса като Лолова не можеш да останеш насаме. Тя е шампион по общуване, гейзер от емоции. Всяко спиране за размяна на реплики с хората се превръща в мини спектакъл. Често спирах и пусках диктофона. Скачахме от тема на тема. На пръв поглед Лолова говори сякаш хаотично, но всъщност всичко е доста премерено и внимателно. Изключително възпитана и деликатна ("Василе, когато наближи да ти е много напрегнато, казваш и бягаме"), тя има и добри рефлекси за справяне с хората, които прекалено много навлизат в личното й пространство. На молбата на един кандидат-актьор да си разменят контакти, "за да се видим някой път", Лолова отговори светкавично и с усмивка: „Не, няма да се виждаме, това беше нашето виждане, нашата случайна среща. Играя в "Duende" в театър "199". Някои мислят, че е премиера, а то е от 12 години (смях)”.
При разходката разгледахме всяка една от 58-те фотографии. Актрисата коментира голяма част от кадрите (винаги позитивно), някои само с две-три думи, други по-обстоятелствено. Радваше се като дете, че снимката й е станала добре и се откроява заради червения фон. Следват фрагменти от многото диалози и монолози, които записах с диктофона.
"На мен все ми искат автографи за бабите си. Може ли такова нещо?! Дошла да иска автограф за баба си. Ако беше ходила на театър, щеше да иска автограф за себе си... Ето, аз си намерих кавалер. Васко ще ме разходи по моста".
"Веднъж ме попитаха –
...вярно ли е, че имате 40 шапки? Аз отговорих – моля? Че аз, ако имам само 40 шапки, ще се гръмна. Аз имам 40 хиляди шапки!... Обаче Темелко Темелков искаше да ме снима без шапка за тази изложба. От издателство Colibri ми предложиха да си избера книга от списък, всички бяха много хубави. Взеха ме с кола и снимахме в кино "Одеон", където ми предстоеше представяне на новия филм на Наско Киряков. Той е документалист, но този филм е художествен, с Филип Аврамов в главната роля, аз също играя (става въпрос за филма „Бартер” – бел.а.). Филмът е продължение на документалния („Омагьосан от морето" – бел.а.), пак за рибарите, дето искат да ги махнат от "Аспарухово", за да строят нещо. Не знам доколко изкуството може да помага на такива сложни неща".
Спира ни млад мъж, който твърди, че е ходил в дома на Лолова.
"Мъжът ми черпил ли ви е кафе? Не? Не е възможно, всички идват у нас заради това. Звънят ми и казват: Може ли да направим едно интервю? Ако искате у вас? (смях).
Даже веднъж едни ме снимаха, камерата им беше развалена, стоят в кухнята с мъжа ми и му казват: Нека колегите се трепят оттатък, дай да си пием кафето".
Пред нейната снимка на моста.
"А, не ми е лоша снимката, бе! Одеве при представянето в клуба ми се стори, че не е добре. Да ви кажа за гердана от снимката. С Анжел Вагенщайн (също участник в изложбата – бел.а) бяхме през 1971 г. в Западен Берлин, за да снимаме "Гоя". Той ме заведе на гости при негови познати. Там жената имаше много бижута, закачени на дръжката на вратата, хвана едно и ми го подари".
Спира ни непознат, който й споделя, че иска да става актьор.
"Да знаете, че не е хубаво да си актьор. Уморително и неблагодарно, а цветята са за един миг. Като са много, няма къде да ги сложиш, защото нямаш толкова вази. После като направиш някоя слаба роля, ти идва да се убиеш".
Пред снимката на журналиста Драгомир Симеонов.
"Този много хубав са го снимали".
Докато си говорим за ежедневни неща и кой къде живее.
"Васко, днес бях на фризьор и минах близо до твоя блок... Едно време ходихме в Мадарската баня да се къпем. Викаха ни по номера, бяхме с налъми и се чуваше трас-трас, имаше и теляци. После стана басейн".
В края на разходката изпратих актрисата до едно такси и тя пое към жилището си в квартал "Гео Милев". Незабравима вечер с една много емоционална и деликатна актриса!
Можете да гледате Татяна Лолова в "Duende" (театър “199”) на 4 декември и 26 декември.
